Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Напротив! През покрива!
- През нощта, в този мрак! Щеше да падне! Щеше да му се наложи да изчака да съмне, а ти през това време щеше да си повикала за помощ.
- Батерията ми падна!
Тя го чу как седна до вратата.
- Ще се наложи да прекарам нощта навън...
- О, не! - изплака Жозефин.
И тя седна, от другата страна на тежката врата. Задраска по дървото, сякаш искаше да пробие дупчица.
- Филип, тук ли си?
- Ще ръждясам, ако прекарам нощта навън!
- Стаите са наводнени, пък и почти целият покрив се е разлетял. Аз спя на голямото канапе в хола с Дю Геклен.
- Това доспехи ли са?
- Това е моят пазач.
- Здравейте, Дю Геклен!
- Той е куче.
- Аха...
Сигурно беше променил позата си, защото тя го чу да се движи зад вратата. Представи си го седнал със свити крака, подпрял брадичка, обгърнал колене с ръце, с вдигната яка. Дъждът беше спрял. Тя чуваше само вятъра, който пронизително редуваше две заплашителни ноти в клоните на дърветата в остър и властен рефрен.
- Видя ли, никакъв го няма - заяви Филип след дълга пауза.
- Не съм измислила съобщенията! Ще ти ги покажа...
- Написал ги е, за да те подлуди. Обиден е или е бесен, че си го разкарала, и така си отмъщава.
- Той е луд. Опасен луд... Като си помисля само, че нищо не казах на Гарибалди! Натопих Антоан, а за него си замълчах! Каква тъпачка съм, просто думи нямам!
- Е, недей така... Изгубила си самообладание, изплашила си се напразно. Дори да дойде, ще си има работа с мен и ще се кротне. Обаче няма да дойде, сигурен съм...
Тя го слушаше и душата й се поуспокои. Облегна глава на вратата и започна да диша бавно и равномерно. Той беше тук, от другата страна на вратата. Вече нищо не можеше да я уплаши. Беше дошъл сам. Без Доти Дулитъл.
- Жо? - помълча за секунда: - Не ми се сърдиш, нали?
- Защо не се обаждаше? - отприщи се Жозефин, готова да се разплаче.
- Защото съм глупак...
- Не ми пука за другите жени, да знаеш. Само искам да ми кажеш. Никой не е съвършен.
- Няма други жени. Просто се оплетох в толкова емоции.
- Най-страшното е мълчанието - измънка Жозефин. - Започваш да си въобразяваш всякакви работи и положението става опасно. Изпадаш в безтегловност, не можеш да се хванеш за нещо дори най-незначително, но да е реално, за да си излееш гнева. Мразя мълчанието.
- Понякога улеснява много.
Жозефин пусна дълга въздишка:
- Току-що се разприказва... Както виждаш, не е толкова сложно.
- Защото си зад вратата!
Тя се разсмя. Смехът помете страха. Той е тук, Лука няма да припари. Ще види колата на Филип пред вратата. Нейната е размазана под дървото, но той ще види, че тя не е сама.
- Филип! Искам да те целуна!
- Ще се наложи да изчакаш. Вратата очевидно не е на това мнение. Пък и аз... Не съм от ония, лесните мъже. Харесва ми да бъда желан.
- Зная.
- От много време ли си тук?
- От три дни... поне така мисля. Вече им изгубих сметката...
- И от три дни ли вали така?
- Да. Без прекъсване. Опитах да вляза във връзка с Фове, Но...
- Той ми се обади. Утре идва с работниците си...
- Обади ти се в Ирландия?
- Бях се върнал вече. Когато отидох до лагера да прибера Зое и Александър, двамата ми заявиха, че искали да продължат престоя си. Затова се прибрах в Лондон...
- Самичък? - вметна Жозефин, драскайки ожесточено по вратата.
- Самичък.
- Това е за предпочитане. Казвам, че ми е все тая, но не е съвсем вярно... Защото не искам да те изгубя.
- Вече няма къде да ме губиш...
- Ще повториш ли?
- Няма повече да ме губиш, Жо.
- По едно време дори си помислих, че отново си се влюбил в Ирис...
- Не - отговори Филип тъжно. - Приключих с Ирис, наистина сложих точка. В Лондон вечерях с нейния обожател. Той ми поиска ръката й...
- Льофлок-Пинел? Бил е в Лондон?
- Не. Съдружникът ми. Иска да се ожени за нея... Защо Льоф-лок-Пинел?
- Не бива да ти го казвам, но май е много влюбена в него. В този момент изживяват идеалната любов в Париж.
- Ирис с Льофлок-Пинел! Но той е от мъжете, които не се развеждат!
- Известно ми е... Обаче според Ирис двамата се обичали...
- Тя ще продължава да ме учудва. Пред нищо не се спира...
- Тя го пожела в мига, в който го зърна.
- Не вярвах, че би бил способен да напусне жена си.
- Засега не го е сторил...
Искаше да го попита дали не му е мъчно, но се въздържа. Не желаеше да обсъжда сестра си. Не желаеше тя да се намесва помежду им. Тя изчака той да заговори.
- Ти си силна, Жо. Много по-силна от мен. Предполагам, затова се уплаших и се скрих зад мълчанието...