Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Той дълго чете с равен глас, после остави книгата на покривката на леглото и заповяда:
- Искам да ви чуя да го издекламирате със смирението и усърдието, които очаквам от вас, когато дойда довечера да ви посетя.
- Да, господарю.
- Целунете ръка на господаря!
Тя му целуна ръка.
Той й обърна гръб и я остави обезумяла от глад, от болка, безжизнена под бялата завивка. Тя дълго плака с широко отворени очи, без да помръдне, без да протестира, отпуснала ръце покрай тялото. Беше изцедена, беше на края на силите си.
- Жо! Вратата е блокирала. Не мога да отворя!
- Филип... Ти ли си?
Той беше оставил фаровете да светят, но тя не бе сигурна в тази тъмница, че наистина е той.
- Заключила ли си се?
- О, Филип! Какъв ужас беше, да знаеш! Мислех, че...
- Жо! Опитай да отвориш...
- Кажи ми, че си ти...
- Защо? Друг ли чакаш? Преча ли?
Той се изсмя кратко. Тя си пое дъх с облекчение. Наистина беше той. Тя се хвърли към вратата и напъна да отвори. Но вратата не поддаде.
- Филип! Толкова валя, че дървенията се е издула! Когато пристигнах, беше голям студ, пуснах парното и го засилих, та дървото се е раздуло...
- Не може да бъде. Не е заради това...
- Напротив. И не спира да вали!
- Не, то е защото смених всички врати и прозорци. Вятърът влизаше отвсякъде и ми беше писнало да топля градината! Сега всичко е ново и трябва да натиснеш силно, защото уплътненията са съвсем нови...
- Но нали аз успях да вляза без проблеми!
- Трябва да са се слепнали от отоплението! Опитай пак...
Жозефин направи каквото й каза той. Увери се, че бравите бяха
отключени, и отново се опита да отвори.
- Не мога!
- Е, отначало ще върви трудно... Чакай да видя какво да направя...
Сигурно беше се отдалечил, защото гласът му се чуваше приглушено.
- Филип! Страх ме е! Лука ми изпраща съобщения, той е на път за тук, ще ме убие!
- Няма... Не бой се, нали съм тук, нищо не може да ти се случи!
Тя чу как чакълът хрущи под краката му, той вървеше покрай
къщата и оглеждаше откъде да влезе.
- Всички нови врати и прозорци са с гаранция против взлом, отникъде не може да се проникне! Къщата е истинска крепост...
- Филип! Той ще дойде всеки миг - повтори паникьосана Жозефин. - Той е този, дето коли жените, сега вече зная! Той е!
- Бившият ти обожател? - осведоми се Филип развеселен.
- Да, ще ти обясня, много е сложно. Историята е като матрьо-шките, разни неща са навързани, но съм убедена, че е той...
- Нищо подобно! Напразно се паникьосваш! А и защо му е да идва тук? Отдръпни се от вратата, ще се опитам да я изкъртя...
- Напротив... Той е луд.
- Дръпна ли се от вратата, Жо?
Тя направи две крачки назад и чу как тялото му блъсна вратата. Която се разтресе, но не помръдна.
- Майната му! - извика Филип. - Няма да стане! Ще заобиколя отзад...
- Филип! - викна Жозефин. - Внимавай! Той ще се появи всеки момент!
- Жо, престани с тази паника! Обуздай въображението си!
Тя отново го чу как върви по чакъла. Сега се отдалечаваше. Тя зачака, прехапала палец. Лука щеше да се появи, двамата щяха да се бият, а тя щеше да остане безсилна. Извади мобилния си и реши да повика пожарната. Толкова беше изнервена, че не можеше да си спомни номера. Екранчето на телефона й потъмня и угасна. Край, батерията беше паднала окончателно.
Крачките се връщаха. Тя застана до прозореца и видя Филип на светлината на фаровете. Направи му знак. Той дойде по-близо.
- Нищо не може да се направи. Всичко е залостено, тотално блокирано! Успокой се, Жо - каза той и допря длан до стъклото.
И тя долепи дланта си върху неговата от вътрешната страна.
- Страх ме е от него! Не ти разказах всичко оня път в Лондон. Нямахме време, но той е луд, този тип е насилник...
Стараеше се да говори високо, за да може Филип да я чува.
- Нищо няма да ни стори! Стига с тази паника!
Той се върна при вратата, блъсна с рамо, но тя не помръдна. Той отново отиде до прозореца.
- Както виждаш, нямаше да може да влезе...