Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Ирис потисна лек вик на удоволствие.
- Заедно ще крачим към любовта, единствената, тази любов, която трябва да бъде скрепена с брака. В часа, в който аз реша... Вие ще бъдете моя. Кажете: искам я, желая я, и ми целунете ръка.
- Искам я, желая я... - тя целуна ръката му.
Той я прати да си легне.
- Ще спите с допрени бедра, за да не проникне във вас никаква нечиста мисъл. Понякога, ако се държите лошо и не слушате, ще ви връзвам. А, да не забравя, всяка сутрин точно в осем часа ще оставям на масата в кухнята ви два резена шунка и ориз, който ще си варите. Ще ядете само тази храна. Това е всичко. Отивайте да си лягате. Чисти ли са ръцете ви? Измихте ли си зъбите? Приготвили ли сте нощницата си?
Тя поклати глава. Той я ощипа жестоко, тя потисна вик на болка.
- Отговорете. Няма да търпя и най-малкото отклонение от правилата, че направо ще видите звезди посред бял ден.
- Не, господарю!
- Изпълнявайте заповедта. Ще изчакам. По-живо...
Тя се подчини. Той обърна гръб, за да не я гледа, докато се събличаше.
Тя се мушна под завивките.
- Имате ли бяла нощница?
- Да, господарю.
Той се доближи до леглото и я погали по главата.
- Хайде, заспивайте!
Ирис затвори очи. Чу как входната врата тропна, как той превъртя ключа в ключалката.
Беше пленница. Пленница на любовта.
Два пъти дневно Жозефин звънеше на господин Фове и разговаряше с жена му. Настояваше, обясняваше, че всеки порив на вятъра отнася нови и нови плочи от покрива, че става опасно, че къщата се наводнява, че скоро батерията на мобилния й телефон ще падне и тя няма да може да се свързва с нея. Госпожа Фове се съгласяваше, „да, да, мъжът ми ще дойде...“, и затваряше.
Дъждът не спираше. Дори Дю Геклен не искаше да излиза. Качваше се на опустошената тераса, душеше въздуха, вдигаше крак до обърнатите и изпочупени огромни саксии и слизаше с въздишка. Времето беше наистина толкова лошо, че и кучето не искаше да остане навън.
Жозефин спеше в хола. Вземаше си студен душ, вадеше храна от фризера. Ядеше сладолед, имаше всякакви видове, пралини със сметана, шоколадови дребни сладки. Не се вълнуваше, че ще надебелее, беше й все тая. Той нямаше да дойде. Тя се оглеждаше на гърба на лъжичката, надуваше бузи, намираше, че е заприличала на делва със сметана, омазваше си физиономията с шоколад. Дю Геклен ближеше капачетата на кутиите. Гледаше я с обожание, въртеше задница, докато сложи пред него капака на нова, току-що отворена кутия. Имаш ли си любима, Дю Геклен? Говориш ли с нея, или ти е достатъчно да й се качиш? Уморителна работа са чувствата, ще знаеш, много уморителна! Къде по-лесно е да си хапнеш, да се натъпчеш с мазни и сладки неща. Дю Геклен не се е сблъсквал с подобни проблеми, никога не се е влюбвал, заголвал е момите, посял е след себе си безчет незаконородени, които, едва проходили, са се юрвали да воюват рамо до рамо със създателя си. Той е бил способен само на това. Да измисля стратегии и да печели битки. Начело на петдесет дрипльовци разбил армия от петстотин англичани в бойни доспехи, въоръжени с метателни машини! Преоблечен като стара жена, метнала наръч дърва на гръб. Представяш ли си! Бабичката се промъквала през крепостните стени на обсадения град и след като влезела вътре, Дю Геклен изваждал сабята си и нанизвал на нея англичаните като мръвки. В мирно време се отегчавал. Взел за жена по-възрастна от. него просветена дама, владееща изтънко астрологията. Преди всяко сражение правела предсказания и нито веднъж не сгрешила! Сега мъжете не воюват, лишени са от битки и сражения, затова не знаят кои са, съвсем са объркани. В мирно време Дю Геклен скучаел, та вършел само глупости. Единственият проблем със сладоледите, стари друже мой Дю Геклен, е, че след като се натъпчеш, ти става тежко, кара те на сън, но толкова си бавна, че не можеш да догониш съня, повърташ се и той ти бяга.
Мобилният й звънна. Есемес. Прочете го. Лука!
Вие знаете, Жозефин, знаете, нали?
Остави го без отговор. Зная, но не ми пука. Седя си с Дю Геклен под полуразпаднал се покрив, увита в красиво розово одеяло от мо-хер и власинките ме гъделичкат по носа.