Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките

-    При най-дребното отклонение ще има ответен удар. Ще бъда принуден да ви удрям, да ви наказвам и добре ще премислям по какъв начин да ви накажа, за да ви причиня физическа болка, налага се, наистина се налага, но трябва и душата да ви заболи... Налага се да бъдете унижавана за времето, през което сте се надували горделиво.

Тя захвана ръце на гърба, навела глава.

-    Подгответе се за ненадейни инспекции от моя страна. Забравих да ви съобщя, че ще ви държа под ключ, за да не ви минава през ума да бягате. Ще ми предадете връзката с ключовете си и ще се закълнете, че нямате резервна. Все още ви давам възможност да се откажете от тази програма за пречистване. За нищо не ви насилвам, вие ще решите напълно свободно, помислете и кажете „да“ или „не“.,.,

-    Да, господарю, оставям се във вашите ръце.

Той я зашлеви с опакото на дланта, сякаш я измиташе.

-    Не сте помислили. Отговорихте прибързано. Бързината е съвременното превъплъщение на дявола. Казах: помислете!

Тя сведе поглед, запази мълчание. След малко прошепна:

-    Готова съм да ви се подчинявам за всичко, господарю.

-    Добре тогава. Все още не сте изпусната, може да се поправите. Стъпихте на пътя на изкуплението. Сега ще отидем у вас. Ще се качвате стъпало по стъпало с наведена глава, с ръце на гърба, бавно, сякаш се изкачвате по планината на разкаянието...

Пусна я да мине пред него, взе камшик, окачен на стената в антрето, и я шибна през бедрата, за да я подкара. Тя се дръпна. Той отново я шибна, заповяда й да не показва никаква болка, никакво страдание, когато я бие. В апартамента на Жозефин той изля в кухненската мивка с насмешлив и пренебрежителен жест всички бутилки. Говореше на себе си с носов глас и повтаряше: порокът, порокът е навсякъде в съвременния свят, за порока няма граници, трябва да изчистим света, да го освободим от всички нечистотии, тази жена ще се пречисти.

-    Повторете след мен: повече няма да пия.

-    Повече няма да пия.

-    Не съм скрила бутилки, за да пия тайно.

-    Не съм скрила бутилки, за да пия тайно.

-    Във всичко ще се подчинявам на моя господар.

-    Във всичко ще се подчинявам на моя господар.

-    Достатъчно за днес. Вървете да си легнете...

Тя отстъпи, за да го пусне да мине, подаде му комплекта ключове, които той пъхна в джоба си.

-    Не забравяйте, може да се появя всеки миг и ако работата не е свършена...

-    Ще бъда наказана.

Той отново я зашлеви с всичка сила и тя изстена. Толкова силно я удари, че ухото й бръмна.

-    Нямате право да отваряте уста, без да съм ви разрешил!

Тя заплака. Той я удари.

-    Това са лъжливи сълзи. Скоро ще започнете да проливате истински сълзи, сълзи от радост... Целунете ръката, която ви наказва.

Тя се наведе, целуна нежно ръката му, едва се осмели да я докосне.

-    Добре. Ще успея да направя нещо от вас, поне така мисля. Бързо схващате. През етапа на пречистване ще носите бели дрехи. Не искам да виждам нищо цветно. Цветът развращава. - Той я сграбчи за косата, дръпна я назад. - Сведете очи, проверявам ви... - прокара пръст по негримираното й лице и заяви удовлетворен: - Струва ми се, че започвате да разбирате! - изсмя се злобно. - Харесва ви бруталната сила, нали? - доближи се до нея. Обърна устните й, за да провери чисти ли са й зъбите. С нокът отстрани остатък от храна. Тя долови миризмата му на силен, властен мъж. Помисли: добре, така трябва да е. Да му принадлежа. Да му принадлежа. - Ако ми се подчинявате за всичко, ако станете чиста, каквато трябва да бъде всяка жена, ще се свържем...