Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Да ти кажа, единственият проблем в наши дни е, че си говорим с кучетата си... Не е нормално. Много те обичам, много, обаче не можеш да ми заместиш Филип...
Дю Геклен изплака, сякаш съжаляваше.
Мобилният звънна. Нов есемес от Лука.
Няма ли да отговорите?
Нямаше да отговори. Съвсем скоро батерията щеше да издъхне, не желаеше да изстреля последните си патрони за Лука Джамбели. По-точно Виторио.
Намери на една полица старо издание на „Братовчедката Бет“ на Балзак, подуши го и го отвори. Книгата миришеше особено, на сакристия, на църковни одежди и на мухъл. Щеше да я прочете на светлината на свещта. На глас, през нощта. Уви се в одеялото, доближи свещта, красива червена свещ, която гореше, без да тече, и започна:
- „Къде се крие страстта? В средата на юли 1838 година по улица „Юниверсите“ се движеше една кола от така наречените милор-ди, наскоро пуснати по парижките улици; в нея седеше среден на ръст пълен мъж с униформа на капитан от националната гвардия. Между парижаните, известни с находчивостта си, има и такива, които смятат, че униформата им прилича много повече, отколкото цивилните дрехи, и си въобразяват, че жените имат доста превратен вкус, тъй като си ги представят по-благоразположени при вида на мъж с шапка на гвардеец или с военно снаряжение..
Виждаш ли, Дю Геклен, това е изкуството на Балзак. Описва облеклото на един мъж и така надникваме в душата му! Детайла, не забравяйте детайла! За да събереш детайли обаче, ти е необходимо време, да умееш да го губиш, да го оставиш да се разхожда, за да открие думата, образа, идеята. Сега никой не пише като Балзак, защото никой не иска да губи време. Казваме „хубаво мирише“, „хубаво време“, „лошо време“, „той е облечен хубаво“, а не търсим малките думички, които ще паснат точно и ще ни покажат, че времето е хубаво, че хубаво мирише, че въпросния мъж е напет и елегантен.
Тя остави книгата и се замисли. Май трябваше да кажа на Гарибалди за Лука. Щеше да го включи в списъка на заподозрените. На-
1 Превод Ангелина Терзиева. - Б. пр.
правих грешка. Ядосах му се и пропуснах да спомена за най-опасния от всички! Тя придърпа завивката, приглади дългите мохерени косми, събра стегнат розов кичур и отново взе книгата. Прекъсна я ново позвъняване. Трети есемес.
Зная къде сте, Жозефин. Отговорете ми.
Сърцето й се разтуптя. Ами ако наистина знае?
Опита да се свърже с Ирис. Без резултат. Вероятно вечеря с красивия Ерве. Провери дали всички врати са затворени. Дебелите стъкла на огромните прозорци бяха с гаранция, че издържат на удари. Ами ако влезе през покрива? Целият е на дупки. Нужно е само да се покатери през оградата и да влезе през някой балкон. Ще загася свещта. Няма да разбере, че съм тук. Обаче... ще види смачканата кола под дървото.
След малко се оказа под картечен обстрел от есемеси: „На път съм, скоро ще бъда при вас“, „Отговорете, подлудявате ме!“, „Няма да се измъкнете така“, „Вече съм близо и скоро няма да сте толкова надута“, „Мръсница! Ах, мръсница!“, „Вече стигнах Тук.“ Беше в Тук! Тя хвърли тревожен поглед към Дю Геклен, който не помръдна. Отпуснал глава на предните си лапи, той чакаше тя да продължи четенето или да отвори нова кутия сладолед. Тя изтича до прозореца и се взря в тъмния парк. Сигурно е научил от портиерката, че съм ходила, тя му е казала и сега се страхува, че ще разкажа на университетската общност, че е онзи смешен мъж, който се развява по слип по билбордовете. Или знае, че съм се виждала многократно с Гарибалди...
Ще позвъня на Гарибалди...
Имам само служебния му номер...
Отново се опита да се обади на Ирис. Попадна на телефонния секретар.
Ново позвъняване и нов есемес.
Паркът е красив, морето толкова близо. Отидете до прозореца, ще ме видите. Бъдете готова.
Приближи до прозореца, цялата трепереше, подпря се леко на перваза и погледна навън. Нощта беше толкова черна, че различаваше само великанските сенки, които се движеха под напора на вятъра. Дърветата се привеждаха към земята, клоните проскърцваха, някой по-силен порив откъсваше листа, които падаха, въртейки се вихрено във въздуха... Били са намушкани с нож. Право в сърцето. Ръка, която обхваща шията ти, стяга, стяга силно като менгеме, парализира те, докато другата забива ножа. Вечерта, когато ме нападнаха, той ми се обади, искаше да поговорим: „Трябва да говоря с вас, Жозефин, много е важно.“ Искал е да си излее душата, не му е стигнала смелост и затова е решил да ме убие. Решил е, че съм мъртва. Не се обади два дни. Изпратих три съобщения на мобилния му телефон. Не отговори на нито едно. Безразличието му, когато се срещнахме при езерото. Студенината му, когато разказах за нападението. Просто се е чудел как съм оцеляла... Единствената мисъл, която го е занимавала в момента. Не се връзва! Госпожа Бертие, Басониер, младата сервитьорка? Те не са го познавали. Откъде знаеш? Какво знаеш за живота му? Басониер е знаела повече от теб.