Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Малко е разклатено заради тръскането по пътя, но ако се остави седмица-две да почине преди сервиране, ще имате по-добър оборот от много други в района — обясни той.
Мъжът не беше много убеден, но опита. Завъртя глътката около небцето си, после я изплю в едно канче. Ру направи същото. Алистер помълча известно време и накрая каза:
— Не е лошо. Малко е подскочило, както казваш, от пътя, но има плътност и богат букет. Повечето от клиентите ми не биха го различили от обичайната помия, но имам неколцина сериозни посетители, които могат да го преценят като нещо по-особено. Мога да взема половин дузина бъчонки. Каква е цената ти?
Ру помълча и спомена цена, тройно по-голяма от това, на което щеше да се съгласи, и само 15 процента под тази на най-хубавите благородни вина от Рейвънсбърг. Алистер примигна и рече:
— Защо по-добре не запалиш кръчмата ми, та да изгори до основи? Така по-бързо ще ме разориш. — И предложи цена, която беше дори по-ниска от това, което Ру беше платил в Рейвънсбърг. Започнаха истинския пазарлък.
Към един следобед Ру влезе в третата кръчма. Първите два пъти преговорите се бяха оказали изгодни и му бяха осигурили по-голяма печалба, отколкото бе очаквал. Беше взел с десет процента по-висока цена от Алистер Ривърс от предвидената, което го бе накарало да се пазари по-здраво в хана „Много звезди“. Там цената беше малко по-голяма от тази, на която бе продал стоката си на Алистер, а сега се надяваше да вземе също толкова и в кръчмата „Лисици и кучета“.
Щом свърши пазарлъка, извика на Дънкан:
— Дънкан! Пет бъчонки!
И изведнъж спря, защото братовчед му леко мръдна с глава към мъжа, седнал до него на капрата и опрял кама в ребрата му. Отстрани човек трудно можеше да я забележи — за минувачите двамата изглеждаха като заети в приятелски разговор.
Появи се друг човек, който го запита:
— Ти ли си собственик на тези каруци?
Ру кимна и го огледа. Беше слаб, почти мършав, но движенията му издаваха бързина и застрашителност. Ру не виждаше оръжие в ръцете му, но беше сигурен, че по него има поне няколко, които лесно можеха да бъдат извадени. Лицето му бе обрасло с тридневна брада, неравно подстриганата му черна коса, тук-там прошарена с бели косми, висеше до раменете му.
— Забелязахме, че се въртите наоколо и продавате. Май сте нови в Крондор.
Ру погледна мъжа, после другия, седнал до Дънкан, и се озърна, за да види дали са сами. Още двамина висяха наблизо до каруците — мъже, които щяха да се притекат на помощ на приятелите си незабавно, без да привличат внимание към себе си, ако не е необходимо.
— Пристигнахме тази сутрин, но сме идвали и преди — каза Ру.
— Аха! — Гласът на непознатия бе изненадващо басов за слабото му тяло. — Е, значи затова не знаете за местните разрешителни и за митата.
— Обявихме товара си при градската порта на магистрата на принца. — Очите на Ру се присвиха. — Нищо не ни казаха за разрешителни и мита.
— Е, честно казано, това не са разрешителни и мита за принца. — Мъжът понижи глас така, че да не могат да го подслушват. — Има начини за спокойно въртене на търговия в града, а има и други, ако разбираш какво искам да ти кажа. Ние представляваме интереса на онези, които могат да ви предпазят от неприятности в Крондор, ако загряваш.
Ру се облегна на каруцата. Мъчеше се да изглежда спокоен и преценяваше колко бързо би могъл да го убие, ако потрябва, и какви шансове има Дънкан без оръжие срещу мъжа, опрял кама в ребрата му. За първото не се съмняваше — можеше да ликвидира този човек преди приятелите му да направят и две крачки, но Дънкан нямаше бойната подготовка на Ру и макар че беше опитен със сабята, сигурно щеше да умре.
— Малко съм оглупял тази сутрин — каза младежът. — Да предположим, че не знам нищо. Би ли ми обяснил?
— Е — започна мъжът, — ние сме от онези хора в Крондор, които искат търговията в града да върви без затруднения и пречки, ако разбираш какво искам да кажа. Не се интересуваме много от промени в цените и големите различия между търсенето и предлагането. Осигуряваме нещата по такъв начин, че всеки дошъл в града да има разумна печалба, така че да няма излишно предимство. Разбираш ли? Искаме всичко да е цивилизовано. И накрая пазим крадци да не нападат търговците и да не съсипват стоката им. Осигуряваме спокойния сън на всеки — без да се безпокои, че някой ще му пререже гърлото, загря ли? И, разбира се, искаме известни компенсации за усилията си.
— Разбрах. Колко? — попита Ру.
— За твоя товар ще бъдат двайсет златни монети… — очите на Ру се разшириха — за всяка каруца.