Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Бадиат ал-Джамал заговорила на Сейф ал-Мулук:
— Царски сине! Когато влезеш в градината на Арам, ще видиш там опъната голяма шатра от червен атлаз с хастар от зелена коприна. Влез вътре! Ще видиш старица, която седи върху кресло от червено злато, инкрустирано с бисери и скъпоценни камъни. Поздрави я скромно и с уважение! — и тя подробно му обяснила какво трябва да прави.
Наредила и на неволницата си Марджана как да го отнесе там и да му помогне пред баба й.
— Слушам и се подчинявам, господарке! — отговорила слугинята и се обърнала към Сейф ал-Мулук: — Затвори очи! — той затворил очи и тя полетяла с него, а след известно време му рекла: — Отвори очи сега, царски сине! — отворил той очи и видял, че се намира в градина. Това било градината на Арам. — Влез в тази шатра, Сейф ал-Мулук! — рекла Марджана.
Той влязъл в шатрата, огледал се зорко насам-натам и видял, че в едно кресло седи старица. Приближил се възпитано и скромно към нея и взел чехъла.
— Кой си ти? — запитала старицата. — От коя страна дойде? Кой те доведе до това място? Защо взе този чехъл?
Тогава се появила неволницата Марджана, поздравила я учтиво и скромно и повторила думите, които я била научила Бадиат ал-Джамал. Щом я изслушала, старицата викнала с гняв:
— Как могат хора и джинове да си дават един другиму дума!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че старицата поседяла замислена известно време с наведена глава, после запитала:
— Хубавецо, ти пазиш ли обета и дадената дума?
— Разбира се! — отговорил Сейф ал-Мулук. — Кълна се в онзи, който е издигнал небесата и е разпрострял земята върху водата, че държа на дадената дума!
— Ще изпълня молбата ти, ако е пожелал Аллах! — рекла старицата. — Иди засега в градината, разходи се, хапни от плодовете й, а аз ще извикам сина си Шахиал. Ще поговоря с него! Той ме слуша, изпълнява повелите ми и ти ще се ожениш за дъщеря му Бадиат ал-Джамал!
Благодарил й Сейф ал-Мулук, целунал ръцете и нозете й и излязъл в градината. Не щеш ли, там го забелязали пет джина от рода на Синия цар.
— Кой е този? — запитали се те. — Дали не е онзи, който уби сина на Синия цар? — тихичко го заобиколили и рекли: — Хубавецо! Ти не сгреши, като уби сина на Синия цар и отърва Даулат Хатун от него! Но ако Аллах не те бе предопределил, ти никога нямаше да я спасиш! Как успя да го погубиш?
— Ей с този пръстен! — отговорил Сейф ал-Мулук.
Така те се убедили, че той е убиецът. Двама го хванали за ръцете, двама — за краката, а петият му запушил устата да не вика. Понесли го и полетели. Отвели го при своя цар и викнали:
— Царю честити, донесохме ти убиеца на твоя син!
— Ти ли уби сина ми? — запитал Синият цар. — Той бе светлина на очите ми, а ти го погуби без вина срещу тебе!
— Да, аз го убих! — отговорил Сейф ал-Мулук. — Но направих това заради неговата жестокост! Той крадеше царска челяд, отвеждаше я в далечни дворци, разделяше я от близките й! Убих го с този пръстен на ръката ми и Аллах бързо прати душата му в пъкъла!
Синият цар извикал везирите си и им рекъл:
— Няма никакво съмнение, че това е убиецът на сина ми! Какво ще ме посъветвате да направя с него? Да го убия ли, или най-жестоко да го измъчвам?
— Скопи го! — посъветвал го първият везир.
— Всеки ден го пребивай от бой! — рекъл вторият.
— Разсечи го на две през средата! — добавил третият.
— Отсечи пръстите му един по един, а после го хвърли в огъня! — отсякъл четвъртият.
— Разпъни го на кръст! — настоял петият.
Всеки казал, което мислел. Но Синият цар имал един възрастен емир с опит и знания за повелите на съдбата. Той бил главен военачалник на царството му. Царят винаги се вслушвал в мнението му.
— Царю честити — рекъл възрастният емир, — нека да кажа и аз нещо, пък ти ще решиш! Но предварително те питам — когато ти го кажа, ти ще го последваш ли и ще имам ли закрилата ти?
— Кажи си мнението — ти си под закрилата ми!