Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Майка няма да се съгласи — каза Том. — И татко също.
Флойд натъкми гайките и ги завинти отначало с пръсти.
— Аз и жена ми тръгнахме заедно с другите — рече той. — Там, у дома, и наум не би ми дошло да се отделя от близките си. Просто не бих се сетил за това. Отначало бяхме всички заедно, после дойдохме тук, другите продължиха напред, а сега къде са се дянали, един бог знае. Оттогава все ги търся, навсякъде питам за тях. — Той захващаше гайките с ключа и равномерно ги завинтваше една след друга.
Том клекна до колата и като премрежи очи, погледна редиците палатки, отъпканата трева между тях.
— Не, драги — каза той на Ал, — майка няма да те пусне.
— А според мен сам човек по-лесно ще намери работа.
— Може би. И все пак тя няма да се съгласи.
В лагера пристигнаха две препълнени коли; хората, които седяха в тях, бяха унили. Флойд вдигна очи и не ги попита имали ли са късмет. На прашните им лица се четеше тъга и упорство. Слънцето клонеше на запад; Хувървил и върбите зад него се къпеха в жълта слънчева светлина. Децата се измъкнаха полека-лека от палатките и заскитаха из лагера. Жените също наизлязоха и накладоха огньове. Мъжете се събраха на малки групи и наклякали един до друг, почнаха разговори.
Един нов шевролет сви право към лагера. Той спря сред палатките. Том попита:
— Кои ли са пък тези? Май че не са тукашни.
Флойд рече:
— Не знам. Сигурно са полицаи.
Вратата на автомобила се отвори и от него излезе един човек. Спътникът му остана вътре. Мъжете, които бяха наклякали, погледнаха към новодошлите и разговорите им стихнаха. Жените, шетайки край огньовете, крадешком поглеждаха блестящата кола. Децата тръгнаха към нея, като избираха най-сложни пътища, кръжейки сред палатките.
Флойд остави ключа. Том стана. Ал изтри ръце в панталона си. И тримата тръгнаха към шевролета. Човекът, който беше слязъл от колата, носеше панталон със защитен цвят и фланелена риза. На главата си имаше шапка с права периферия. В джоба на ризата му, зад плет от писалки и жълти моливи, стърчеше снопче хартия, а от джоба на панталона му се подаваше бележник с металически корици. Човекът се запъти към една от групите и наклякалите мъже го посрещнаха с недоверие и мълчание. Те го следяха, без да мърдат; бялото на очите им проблясваше под зениците, защото те гледаха нагоре, без да вдигат глави. Том, Ал и Флойд бавно — сякаш от нямане какво да правят — се приближиха.
Човекът попита:
— Искате ли да получите работа? — Всички го гледаха мълчаливо и с недоверие. От целия лагер тук вече се стичаха хора.
Накрая някой отговори:
— Искаме, разбира се. А къде е тази работа?
— В окръга Тюлеър. Там започва беритбата на плодове. Трябват много хора.
Флойд се обади:
— А вие ли наемате работниците?
— Да, аз.
Хората се струпаха около човека в плътен кръг. Един висок мъж с работен комбинезон свали черната си шапка и започна да вчесва с пръсти дългите си черни коси.
— А колко ще платите? — попита той.
— Не мога да ви кажа точно. Около трийсет цента.
— А защо не можете да кажете? Нали вие сам наемате работниците?
— Да — съгласи се човекът с панталона със защитен цвят. — Но всичко зависи от цените на плодовете. Може да получите малко повече, а може и малко по-малко.
Флойд излезе напред. Той спокойно каза:
— Аз ще дойда, мистър. Но щом наемате работници, трябва да имате съответни документи. Покажете ги, а после ни напишете бележка, в която да се казва къде ще работим, кога и колко ще ни плащат и я подпишете. Тогава ще дойдем.
Наемателят на работници свирепо го погледна:
— Ти какво, да не искаш да ме учиш как да върша собствената си работа?
Флойд каза:
— Ако дойдем да работим при вас, това е и наша работа.
— Не ме учи какво да правя. Казвам ви, че ми трябват хора.
Флойд яростно извика:
— А колко хора ви трябват и по колко ще им плащате — за това мълчите.
— И аз самият не зная още!
— Тогава какво право имате да наемате хора?
— Право ли? Имам право да върша работата си така, както намеря за добре. А ако ви е по-приятно да си търкате задниците тук — никой не ви вика насила.
Аз наемам работници за окръга Тюлеър. Ще ми трябват много хора.
Флойд се обърна към тълпата мъже. Сега те стояха, гледайки мълчаливо ту Флойд, ту наемателя на работници. Флойд каза:
— Два пъти вече как ми погаждат тоя номер. Може би му трябват хиляда души. А там ще се съберат пет хиляди и той ще плаща по петнайсет цента на час. И вие ще се съгласите, защото няма да има какво да ядете. Щом иска да наеме хора, нека ги наеме, но да напише всичко на книга и да спомене колко ще се плаща. Поискайте му да покаже документите си. Той няма право да наема без документи.