Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
До палатката бързо се приближи Ал.
— Том! — извика той. — Майко, тук ли е Том?
Том подаде глава изпод навеса.
— Какво искаш?
— Ела с мене — развълнувано рече Ал.
Те тръгнаха заедно.
— Какво има? — попита Том.
— Почакай, ей сега ще разбереш. — Ал го заведе до автомобила на Флойд. — Това е Флойд Ноулс — рече той.
— Видяхме се вече с него. Е, как върви работата?
— След малко свършвам — отвърна Флойд.
Том прокара пръсти по блока на мотора.
— Е, Ал, какъв бръмбар ти е влязъл в главата?
— Знаеш ли какво ми каза току-що Флойд? Разправи му, Флойд.
Флойд започна:
— Може би ще е по-добре да не ви го съобщавам… но нищо. Дойде тук един човек и каза, че имало работа далече на север.
— Далече на север ли?
— Да. В някаква си долина, наречена Санта Клара. На другия край на света.
— А каква е работата?
— Беритба на сливи, круши, консервиране. Казват, че скоро щяло да узрее всичко.
— А колко далеч е това място? — попита Том.
— Кой го знае! Може би двеста мили.
— Да, не е близо — каза Том. — А откъде знаеш, че като пристигнем там, ще има работа?
— Предварително това не може да се знае — отговори Флойд. — Но нали тук и без това няма нищо, а този, който ми съобщи новината, е получил писмо от брат си и се гласи да отиде там. Заръча ми никому да не казвам, иначе всички щели да се стекат на това място. Трябва да тръгнем нощес. Ако изпреварим другите, може би ще получим работа.
Том внимателно се вглеждаше в него.
— А защо пък трябва да тръгваме така, тайно?
— Защото, ако всички се струпат там, ще си останем без работа.
— Много е далеч!
Флойд каза обидено:
— Съобщавам ти го като на приятел. Ако не искаш, твоя воля. Брат ти ми помогна, затова го казах на вас.
— А ти сигурно ли знаеш, че тук няма работа?
— Слушай, аз три седмици обикалям тъдява и поне да бях намерил нещо, а то! Ако искаш да похарчиш дявол знае колко бензин напразно — търси сам. Не ви моля да тръгвате с мен. Колкото повече хора бъдат там, толкова по-малки са ми шансовете.
Том рече:
— Вярвам ти. Само че е много далеч. Надявахме се да поработим тук, надявахме се да си намерим жилище.
Флойд продължи все тъй търпеливо:
— Вие току-що пристигнахте. Има да научите още много неща. Ако ме послушате — ще имате само полза от това. Ако ли не — този урок скъпо ще ви струва. На постоянно жилище тук не разчитайте, защото в този край няма постоянна работа. Стомахът ще ви подгони скоро-скоро на друго място. Това е — казах ви всичко откровено.
— Все пак бихме искали да попитаме тук-таме — загрижено продума Том.
До съседната палатка се приближи лека кола. От нея слезе човек с комбинезон и синя риза. Флойд извика:
— Имахте ли късмет?
— Никаква работа няма тук и няма да има, преди да узрее памукът. — И човекът влезе в скъсаната палатка.
— Чу ли го? — попита Флойд.
— М-да… И все пак това са двеста мили!
— Засега вие още никъде не сте се установили. Мислете и решавайте.
— Според мен трябва да отидем там — каза Ал.
Том попита:
— А кога ще има тук работа?
— След един месец ще почнат да берат памука. Ако имате пари за дотогава, чакайте.
Том рече:
— Майка за нищо на света няма да се съгласи да отидем. Много е уморена.
Флойд вдигна рамене.
— Не ви карам насила. Направете, както е по-добре за вас. Което чух, това ви казвам.
Той взе от стъпалото потъналата в масло уплътнителка и грижливо я притъкми към блока.
— Помогни ми малко, моля ти се — обърна се той към Ал.
Том загледа как те внимателно надяват на болтовете тежката глава на блока и спокойно го спускат на мястото му.
— Трябва да решим това с нашите — рече той.
— Само, моля ви се, не казвайте на други хора — обади се Флойд. — Казвам го само на вас. Ако твоят брат не бе ми помогнал, уста нямаше да отворя.
Том каза:
— Е, благодарим ти. Трябва да решим всичко както трябва. Може и да тръгнем.
Ал рече:
— Ако не се съгласите, ще отида сам, ей богу. Все някак ще стигна — ще ме закарат дотам.
— И ще зарежеш семейството? — попита Том.
— Какво от това? Ще се върна. Ще се върна с пари.