Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Скандалът беше огромен. Всички местни вестници писаха за него.
Плъзнаха най-невероятни слухове. Фалшиви фактури, укриване на доходи, така пише във вестниците, но истината е още по-страшна, твърдяха злостните клюкари! Понижили тон, шушукаха отвратителни ужасии. Пишат, че купувал месото, без да го осчетоводява, ама никой не знае за какво месо става въпрос! Г-н Тромпет обичал крехките малки момиченца и затова му трябвали пари, все повече пари, за да задоволява порока си! Невинната свежа плът вървяла скъпо. Танци с участието на малолетни, невинни представления, но кой знае какво се крие зад подобни игрички с възрастни чичковци? Да им се неначудиш, като си помисля колко свястно изглеждаше това семейство, хора за пример! Оказва се, че не може да съдиш за хората по външността им, бялата престилка на честен колбасар била само за парлама. Г-жа Тромпет си затваряла очите, за да запази магазина, но сега вече си обясняваме причината за огромните лилави сенки под очите й. Бедната жена, скъсвала се е от плач нощем. Дори бил направил опит да изтъргува собствената си дъщеря, малката Дьониз! Порокът не познава граници, не се спира пред нищо.
Сочени с пръст, оклеветени, очернени, пометени от калната вълна на абсурдни фантазии, родителите й се видяха принудени да продадат чудесния магазин, за да платят глобата, и да се махнат от града.
За един ден семейство Тромпет се оказаха разорени.
Установиха се в Париж, в Двайсети район. Купиха една арабска бакалница. Арабска бакалница! За г-жа Тромпет тези две думи бяха достатъчни, за да се разтърси от ридания. Довчера живели в охолство, с елегантна клиентела, която паркираше скъпите си автомобили в две редици пред магазина им, с витрини, преливащи от всевъзможни деликатеси. Докъде се докараха! Какво нещастие! Принудени да живеят в квартал, населен от жени по чехли, сополиви деца, мъже с джелаби, на улица „Пали-Као“, кръстена на някакво алжирско село, която излизаше на булевард „Белвил“. Вземаш метрото и слизаш на спирка „Курон“.
Дьониз Тромпет беше на четиринайсет години, когато се случи трагедията. Една вечер, на връщане от училище, девойчето хвърли в канавката златното ключе заедно със синджирчето.
Родителите й забраниха да се сприятелява с децата от квартала, да говори със съседите. С тези хора не може да се сближаваш. Едното достойнство ни е останало! Тя също не желаеше да има такива приятели. Чувстваше се чужденка на това парче земя от Магреба. Самотна, приела да бъде изгнаница с ограбено бъдеще, тя потъна в сладникавите любовни романи и си изгради свой свят, населен с принцове, принцеси и несподелена любов. Четеше безпаметно, без да спи, нощем под завивките, на светлината на фенерче. Единствено това й помагаше да изтърпи съдбата си и семейното падение.
Скандалът бе стигнал чак до Клермон Феран. Семействата на баща й и майка й прекъснаха всякакви връзки с тях. Тя остана без дядовци и баби, без братовчеди, лели, чичовци и вуйчовци. Сама на Коледа, сама през ваканциите. Сгушена под завивките, докато родителите й залостваха входната врата, в случай че „чужденците“ ги нападнат…
Изкара матурата, записа счетоводство и завърши първа от випуска. Все така забила нос в цифрите или в невероятните приключения на любимите си герои.
Първото й назначение беше в една кантора на авеню „Опера“. Надеждите на баща й възкръснаха. Авеню „Опера“ си е изискан квартал отвсякъде. Това бе мястото, където се сключваха сделките. Вече си представяше как някой напорист млад финансист се влюбва в дъщеря му. Майка й повтаряше „изискан квартал“, клатейки глава. Продадоха бакалницата на улица „Пали-Као“ и се преместиха по-близо до центъра на Париж, възвръщайки си малко от предишния блясък.
В неделя следобед тримата отиваха на разходка на гробището „Пер Лашез“ и четяха по надгробните плочи за живота на прочутите несретници, които лежаха там. Както виждаш, не само ние страдаме, жертва на несправедливи обвинения, казваше баща й, един ден и ние ще получим възмездие. Да се надяваме, че ще се случи, преди да отидем в гроба, допълваше свенливо г-жа Тромпет.
Гробът изпревари реабилитацията.
Нито един мъж не удостои с поглед Дъониз, не поиска ръката й. Сутрин тя поемаше към работното си място, вземаше метрото на станция „Курон“, разтваряше поредния роман и потъваше във вълнуващи преживявания. Вечер се прибираше без намек за начеващ романс. Баща й започваше да се отчайва. Майка й клатеше глава. Ако беше наследила красотата ми, досега щяхме да сме си оправили положението… Когато имахме магазина, все още имаше някаква надежда да я омъжим, но сега никой няма да я поиска, без пукната пара. Никога няма да мръднем оттук.