Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
И болката избухваше в душата й, разяждаща, унищожителна. Никога досега не си бе помисляла, че е способна на подобно страдание. Виеше й се свят, залиташе. Любовта на Брюно не бе за нея. Тя беше чудо. И въпреки това го виждаше, застанал до нея, верен мъж, на когото можеше да се облегне, който я обичаше достатъчно, за да се остави да бъде окалян от ужасния скандал. Скандалът, който навремето бе разрушил семейството му, който заемаше първите страници на вестниците…
Дали можеше да я обича достатъчно силно? Ах, ако можеше да е сигурна в отговора…
И сърцето й се свиваше от болезнения въпрос.
Като си помислеше само как добре бе започнал животът й преди петдесет и две години…
Бе единствена дъщеря на г-н и г-жа Тромпет, колбасари от Сен Жермен ан Ле. Охолно, весело, потънало в зеленина предградие, със спретнато облечени жители, които говореха отличен френски. Когато влизаха в магазина, поздравяваха с добър ден, г-жо Тромпет, как сте? Какви вкусни неща предлагате днес? Зет ми, банкерът, ще дойде на вечеря с родителите си и ако ви се намира още от прекрасния маринован свински бут, с удоволствие бих взел едно по-голямо парче!
Родителите й, родом от Оверн, притежаваха прочутата колбасарница „Златното прасе“, в която предлагаха и различни готвени ястия, пълнени прасенца, ястия от карантия, краченца в було, пръжки от пуешко и патешко в собствена мазнина, разнообразни терини, мусове от черен дроб от всякакви пернати, прочутите наденици от Морто и Монбелиар, сурова шунка, бяла шунка, желирана шунка, варен свински бут, шунка с магданоз, свинско кълцано с подправки в мехур или шкембе, прасенце с плънка в желе, свинска глава, кървавица, салами, мортадела, невероятни гъши пастети за Коледа и безброй още чудеса, които баща й, запасал безупречно бяла престилка, приготвяше собственоръчно. През това време майка й продаваше с усмивка на уста, облечена в розова манта, която подчертаваше изумруденозелените й очи, бисернобелите й зъби, загорялата й кожа, меднорусата й коса, която падаше на едри вълни по закръглените й прекрасни рамене. Мъжете я изпиваха с очи, жените я харесваха, защото беше естествена и не се мислеше за Бриджит Бардо.
Семейство Тромпет се радваха на добра и многобройна клиентела. Дълго време Гюстав Тромпет се бе надявал да му се роди син и наследник, но с годините пренесе надеждите си върху малката Дъониз, която изпъкваше сред съучениците си. Той сочеше с пръст герба на Оверн, окачен на входа на магазина: червено бойно знаме, пресечено със златна черта, по краищата със зелено, и заявяваше, горд като галския вожд Верцингеторикс, моята Дъониз ще поеме магазина, ще й намерим добър и работлив мъж, ще го търсим чак в Клермон Феран, ако се наложи, и двамата ще продължат нашето дело.
Потриваше ръце, виждайки в мечтите си поколения млади колбасари, обучени лично от него. Г-жа Тромпет слушаше, поглаждайки гънките на розовата си манта, Дъониз гледаше преливащата от доброжелателност родителска двойка, поставила си за цел да й подготви светло бъдеще, пълно с добродетели и купища пари.
Когато нямаше домашни, й разрешаваха след училище да седи на касата. Тя натискаше бутоните, вслушваше се в подрънкването на изскачащото чекмедже, произнасяше сумата отчетливо и ясно и протягаше ръчичка за банкнотите и монетите, които грижливо прибираше. За тринайсетия си рожден ден получи златно ключе на верижка…
Дъониз не бе наследила майчината красота, а по-скоро бащиния недодялан външен вид, рядката му косица, близо поставените му очи, закръгленото му дребно тяло. Не се безпокой, приятелю, нареждаше майка й, така ще има по-малко изкушения, мъжът й ще спи спокойно… ние също!
Бъдещето се очертаваше процъфтяващо и безоблачно до фаталния ден, в който избухна скандалът. Един завистлив конкурент разобличи г-н Тромпет, че купувал месо, без да го фактурира. Една ранна утрин на февруари 1969 финансовата полиция дойде да го прибере. Едва пристигнал в полицията, той направи пълни признания. Да, шмекерувал бил, не, не било добре, да, знаел, че законът забранява подобни практики. Не бил мошеник по душа, искал само да сложи някоя и друга пара настрана, за да разшири магазина, да го направи още по-доходен, преди да го предаде на дъщеря си и зет си.