Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Ако изхвърлим Равел и Валора през борда и не им обръщаме внимание — заговори тя — или си траем и не закачаме Тал Верар, Страгос ще пробва нещо друго. Някаква друга интрига, за да ни подмами да влезем в битка или да убедим народа му, че ще ги нападнем. Само че следващия път боговете може да решат да не позволят инструментите на кроежите му да попаднат в наши ръце. Ще действаме на сляпо.
— Това е по-хипотетично от всичко, което съм чувал в Колегиума! — обади се Роданов.
— „Червеният вестоносец“ и затворниците наистина са знак, че Страгос е рискувал — отбеляза Колвард. — Това, че е рискувал, означава, че не може да действа открито или уверено. Доколкото познаваме ситуацията в Тал Верар… Бих казала, че заплахата е реална. Ако на Страгос му е нужен враг, ние сме единственият кавалер за този танц, който отговаря на нуждите му. Какво друго му остава? Да се сбие с Балинел? Камор? Лашейн? Картейн? Не ми се вярва.
— И какво искаш от нас, Замира? — Роданов скръсти ръце и се намръщи.
— Ние разполагаме със средство да отвърнем на удара на Архонта.
— Не можем да се бием с верарската флота — отсече Роданов. — Нито пък можем да щурмуваме проклетия град, да призовем мълния от небето или да помолим боговете да бъдат така любезни да ни отърват от Страгос. Така че по какъв начин можем да „отвърнем на удара“? Да му нараним чувствата със злонамерени писма?
— Очаква се Равел и Валора да му докладват пряко, когато получат противоотровата си.
— Те имат достъп до него — възкликна Колвард. — Убийство!
— За което ще бъдат обвинени, ако изобщо оживеят — отбеляза Строци.
— Браво на тях — рече Роданов. — И какво, ти искаш съгласието ни да ги откараш обратно в Тал Верар и да ги пуснеш да вилнеят? Да хвърчат, на всяка цена, с удоволствие ще им заема чифт ножове.
— От гледна точка на Равел и Валора има само едно малко усложнение. Те предпочитат да получат постоянна противоотрова и после да приключат със Страгос.
— Уви — обади се Ранс. — Ние толкова рядко осъзнаваме желанията си в живота…
— Кажи им, че ние имаме противоотрова — рече Колвард.
— Убеди ги, че разполагаме със средство да ги освободим. После ги насъскай по Архонта… а дали ще оцелеят след убийството или не, няма значение.
Езри отвори уста да възрази и Замира я възпря с най-изпепеляващия поглед от целия си дълго отрепетиран арсенал.
— Великолепно коварство — рече тя, когато се убеди, че Езри ще си трае. — Но твърде удобно. В твоето положение ти би ли повярвала изобщо на такова твърдение?
— Започва да ми се вие свят — обади се Строци. — Как, по дяволите, искаш да постъпим, Замира?
— Искам — отвърна тя, като произнасяше много внимателно всяка дума — никой от вас да не се тревожи, ако намеря за необходимо да вдигна малко дандания непосредствено около Тал Верар.
— И да предизвикаш с това унищожението ни! — кресна Роданов. — Искаш ли да видиш Порт Продигал затрит като Монтиер? Да ни видиш пръснати на другия край на света, а по нашите неохранявани търговски пътища да сноват сърдити верарски бойни кораби?
— Ако предприема нещо — обясни Замира, — благоразумието ще е…
— Невъзможно! — изръмжа Роданов. — Това ще довърши работата, започната от Страгос, когато смаза Свободната армада. Това ще унищожи самия ни живот!
— Или ще ни запази. — Замира сложи ръце на хълбоците си.
— Ако Страгос е решен да ни окаже натиск, той ще го окаже, независимо дали ние му играем по свирката. На борда на моя кораб разполагам със средството, с единственото ни средство да го преборим. Ако Страгос бъде съборен, с него пада и Архонатът. А ако Приори завладеят Тал Верар, ще можем весело да си оплячкосваме това море, както си щем, чак докато умрем.
— Но защо искаш да угодиш на плана на Архонта, на дори и… благоразумно?
— Равел и Валора не са светци — отвърна Замира. — Те не желаят да жертват живота си в наша полза. Искат да живеят, а за тази цел им трябва време. Ако Страгос е убеден, че те се трудят упорито в негова полза, той ще им даде нужните седмици и месеци, за да намерят разрешение. И междувременно е много вероятно да отложи другите си планове.
— Тези седмици и месеци може да са му достатъчни и да стресне града си — рече Роданов.
— Трябва да ми се довериш, че ще пипам деликатно — рече Замира. — Като братя и сестри капитани, в крайна сметка аз моля за това. Без значение какво ще чуете за Тал Верар — доверете се на преценката ми.