Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Цигулките са живи. Дървото на цигулката е като виното. Постепенно узрява и е добре да чувства напрежението на струните, обогатява се, когато се свири на нея, обича да живее при приятна температура, да може да диша, не бива да я удрят, трябва да бъде винаги чиста... Затваряйте я само когато пътувате.
– Бих искал да се свържа с предишните й притежатели.
– Имате ли документ за собственост?
– Да.
Показах му договора за покупко-продажба между баща ми и синьор Саверио Фаленями.
– А удостоверение за автентичност?
– Да.
Показах му удостоверението, издадено от дядо Адриа и лютиера Карлос Кармона в ония времена, когато за малко пари е можело да си извадиш документ за автентичност даже на фалшиви банкноти. Пау Улястрес го разгледа с любопитство. Върна ми го, без да каже нищо. Помисли малко:
– Искате ли да направим оценка сега?
– Всъщност искам да знам със сигурност кои са били предишните притежатели. И искам да се запозная с тях.
Улястрес погледна документа за собственост:
– Тук пише Саверио Фаленями.
– Собствениците преди този господин.
– Може ли да знам защо искате да се свържете с тях?
– И аз не знам. За мен тази цигулка сякаш винаги е принадлежала на семейството ни. Никога не бях се интересувал от родословното й дърво. Но сега...
– Съмнявате се в нейната автентичност?
– Да – излъгах.
– Ако мога да съм ви полезен, гарантирам, че този инструмент е от най-добрия период на Лоренцо Сториони. Не съдя по удостоверението, а по това, което виждам, чувам и докосвам.
– Казвали са ми, че е първата цигулка, която е направил.
– Най-добрите сториони са първите двайсет. Казват, че се дължи на дървото, което е използвал.
– Дървото ли?
– Било е изключително.
– Защо?
Но лютиерът галеше моята цигулка и не отговори. Накара ме да изпитам ревност – толкова ласки.
– Какво точно искате да направите? За какво точно сте дошли?
Трудно е да правиш разследване и да не кажеш цялата истина на тези, които могат да ти помогнат.
– Бих искал да направя родословното дърво на собствениците, които е имала от самото начало.
– Добра идея... Но ще ви струва цяло състояние.
Не знаех как да му кажа, че това, което искам да си изясня, е дали господин Беренгер и Тито си бяха измислили името Алпартс. И дали името, което беше посочил баща ми, Нече де Бук, е вярното. Или да знам, че може би нито едното, нито другото са истински и цигулката си е само моя, както е била винаги. Защото съзнавах, че наистина, ако имаше законен собственик преди нациста, за мен беше добре да вляза във връзка с него, който и да е той и да отида да го моля на колене да ми позволи да я притежавам до смъртта си; само като си помислех, че Виал може да напусне дома ми завинаги, ме побиваха тръпки. И бях готов да мамя, за да не го допусна.
– Чухте ли, господин Ардевол? Цяло състояние.
Ако бях имал някакво съмнение, сега знаех, че Виал е автентичен. Може би отидох при Улястрес само за това: за да го чуя със собствените си уши, за да съм сигурен, че съм се скарал със Сара заради една ценна цигулка, а не заради няколко дъски с форма на инструмент. Не, всъщност не знам защо отидох. Но ми се струва, че след посещението в работилницата на Улястрес започнах да мисля за дървото с високо качество и за Джакиам Муреда.
440 Квартал в Барселона. – Б. пр.
* * *
За обяд му бяха дали доста безвкусна супа с грис. Помисли си, че трябва да предупреди, че не му харесва супата с грис, която даваха в това... шибаната супа с грис. Но не беше толкова лесно, защото дали заради зрението или нещо друго, но му беше все по-трудно да чете и да запомня нещо. Шибаният таван. Да запомня нещо. Да запомня.
– Гълъбче, не си ли гладен?
– Не. Искам да чета.
– На теб трябва да ти дават супа от букви.
– Да.
– Хайде, хапни малко.
– Лола Чика.
– Уилсон.
– Уилсон.
– Какво искаш, гълъбче, Адриа?
– Защо главата ми е толкова мътна?
– Ти сега трябва да ядеш и да почиваш. Вече достатъчно си работил.
Даде му няколко лъжици от супата и сметна, че Адриа се е наобядвал.
– Сега вече може да четеш. – Погледна пода: – Леле, как сме изцапали със супата – каза. – И ако искаш да си дремнеш, ще ми кажеш и ще те сложа в леглото.
Адриа послушно почете мъничко. Прочете бавно как Корнуделя441 обяснява своя прочит на Карнер. Четеше с отворена уста. Но скоро почувства нещо, не знам какво ми става, Лола Чика, и се умори, защото Карнер и Хораций442 се смесваха пред него на масата. Свали очилата и прекара ръка през уморените си очи. Не знаеше дали трябва да спи на стола, или в леглото или... май не ми обясниха много добре, помисли си. А може би на прозореца?