Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Нейната веселост, нейната непринуденост и свободният й дух са неща, които трябва да се облекат съобразно модата, подобно на тялото й. Ние сме много доволни от избора на моя племенник и за това той трябва да ви дължи вечна благодарност, която никой не ще оспори. Аз се надявам горещо, господине, че за в бъдеще вие ще считате нашия дом като ваш.
Поканата бе учтива и откровена, но аз не се възползувах и мисля, че заслужавам благодарност за това.
След една година Кристина даде на съпруга си залог за тяхната взаимна любов, с което щастието им стана още по-голямо.
В Тревизо бяхме настанени много добре и след като се освежихме, отидохме да спим.
На следващата сутрин бях седнал с граф Алгароти и моите двама приятели, когато влезе Карло, красив, свеж и цял сияещ. Докато отговаряше с много хумор и добро настроение на няколкото шеги, аз го наблюдавах не без известно безпокойство. Той обаче ме прегърна сърдечно и, признавам си, никога една целувка не ми е била по-приятна от неговата в този момент.
Някои се учудват, че имало набожни злосторници, които се обръщат към своя светия, когато вярват, че имат нужда от помощта му, или когато му благодарят, въобразявайки си, че им е помогнал да постигнат нещо. Те не са прави, защото така именно е по-добре и това действува против безбожието.
Лелята и сестрата, които по покана на Карло бяха отишли при младата съпруга, за да й пожелаят добро утро, се върнаха един час по-късно заедно с нея. Никога щастието не се е изписвало така ясно върху по-красиво женско лице!
Господин Алгароти отиде насреща й и я запита със симпатия дали е прекарала добре нощта. Вместо отговор, тя се спусна към мъжа си и го прегърна. Това бе най-наивният и същевременно най-красноречив отговор, какъвто можеше да се даде. След това тя обърна красивите си очи към мен, подаде ми ръка и каза:
— Господин Казанова, аз съм много щастлива и се радвам, че дължа щастието си именно на вас.
Целунах ръката й и сълзите ми й доказаха колко доволен се чувствувам.
Нахранихме се, изпълнени с възхищение към младата двойка, и след обяда отидохме в Местре, откъдето се отправихме за Венеция. Оставихме новобрачните пред дома им, след което се упътихме към господин Де Брагадино. Той сърдечно се смя на разказа ни за нашия излет. Своеобразният учен изказа стотина абсурдни или дълбоки разсъждения относно тази женитба. Аз обаче се смеех вътрешно на тях, защото, единствен притежател на ключа на тази тайна, само аз виждах смешното в нея.
Глава деветнадесета
На втория ден на Великден ни посети Карло със своята прелестна жена, която във всяко отношение ми се струваше много различна от първата Кристина. Това се дължеше преди всичко на нейната напудрена прическа, която не можеше и да се сравни с абаносовата чернота на нейните прекрасни коси, и на нейното ново градско облекло, далеч по-малко привлекателно от красивата и богата селска носия. Щастието бе изписано върху лицата им. Карло ми подхвърли нежни укори, задето не съм ги посетил нито веднъж и за да поправя тази моя очевидна простъпка, аз ги посетих още на следващия ден, придружен от господин Дандоло. Карло ми каза, че жена му била просто обожавана от неговата леля и станала най-добрата приятелка на сестра му. Била нежна, услужлива, пълна със съчувствие, изобщо имала подкупващ характер. Това ми достави наистина голямо удоволствие. Изпитах почти също такова, когато видях, че Кристина започва да се запознава вече с венецианското наречие.
Не намерихме Карло вкъщи — Кристина беше сама с нейните две роднини. Бяхме приети отлично и когато разговорът премина на тази тема, лелята похвали усърдието и напредъка на Кристина в писането и я подкани да покаже тетрадката си. Отидохме в съседната стая, където тя ми каза, че е напълно щастлива и че всеки ден открива нови ангелски качества в своя съпруг. Той й казал, без най-малка следа от подозрение, че знаел какво сме правили два дена заедно в Тревизо и се изсмял в лицето на „доброжелателната личност“, която му направила това услужливо донесение, за да помрачи щастието им.
Карло притежаваше всички добродетели и благородни качества на честен и отличен във всяко отношение мъж. Двадесет и шест години по-късно аз бях принуден да се обърна към неговата кесия и той се оказа истински мой приятел. Никога не съм посещавал къщата му и той съумя да оцени тази моя деликатност. Няколко месеца преди заминаването ми от Венеция той умря. Остави своята вдовица в добро материално положение и трима добре възпитани синове, които се наредиха добре и в живота и може би още живеят при своята майка.