Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Тиамак се беше свил до арфиста и Странгиард на ветровития заскрежен склон на изток от Свертклиф. Под тях акостиращите кораби подмятаха армията на Джосуа върху буйния Кинслах към брега. Принцът и военачалниците му наблюдаваха от брега сложната операция.

— Къде е Елиас? — попита Сангфугол. — В името на костите на Ейдон, брат му стоварва цяла армия на прага му. Къде е кралят?

Странгиард се намръщи — не обичаше проклятията.

— Говориш така, сякаш много ти се иска да дойде! Ние знаем къде е Върховният крал, Санфугол. — Той посочи към Хейхолт, почти скрит зад завесата сипещ се сняг. — Чака. Но не знаем защо.

Тиамак се загърна още по-плътно в наметалото си. Сякаш самите му кости бяха замръзнали. Разбираше, че е нормално принцът да не иска да му се мотаят в краката, но не биха ли могли да си намерят местенце встрани, не чак толкова изложено на вятъра и снега?

„Поне имам сухоземски панталони. Но все пак не ми се иска дните ми да свършат тук, в това студено място. Моля ви, богове, нека да видя отново Вран. Нека да отида на Фестивала на вятъра още веднъж. Нека да препия с фернска бира и да поиграя на Грабни перото. Не искам да умра тук и да остана неизгорен и незапомнен“.

Потръпна и се опита да прогони мрачните си мисли.

— Принцът изпрати ли разузнавачи към замъка?

Санфугол поклати глава, доволен, че може да демонстрира добра осведоменост.

— Не наблизо. Чух го да казва на Исгримнур, че е излишно да се прокрадваме, тъй като кралят би трябвало да е забелязал приближаването ни още преди няколко дни, а да е чул за него много преди това. Сега, след като се увери, че Елиас не е скрил войници в Ерчестър — ха, войници! Там няма нищо освен кучета и плъхове, — Джосуа ще изпрати ездачи напред, когато войската тръгне да прави обсадата.

Докато арфистът обясняваше как, според неговата преценка, би трябвало да разположи войските си принцът, Тиамак видя някой да се катери по покрития със сняг хълм.

— Вижте! — Отец Странгиард посочи. — Кой е този?

— Младият Джеръмайъс. — Сангфугол се засегна, че го прекъсват. — Сигурно са го прогонили също като нас.

— Тиамак! — извика Джеръмайъс. — Ела с мен! Бързо!

— За бога! — Странгиард разпери ръце. — Сигурно са открили нещо важно!

Тиамак вече се надигаше.

— Какво има?

— Джосуа те вика веднага. Ситката е болна.

— Ние да дойдем ли? — попита Странгиард. — Не, сигурен съм, че не трябва да се трупаме много народ. А и с какво мога да помогна или успокоя аз някой сит?

Вранът се спусна по хълма, приведен срещу вятъра. Снегът скърцаше под краката му и той отново изпита благодарност към Сангфугол за панталоните и ботушите, които му бе дал, въпреки че му бяха доста големи.

„На какво странно място съм — помисли си. — И в странно време. Човек от блатата, който гази из снеговете на Еркинланд, за да помага на сити. Сигурно Тези, които наблюдават и оформят са препили с фернска бира“.

Адиту беше настанена в импровизиран подслон — платнище, което бяха опънали на най-ниските клони на едно дърво върху близко до брега възвишение. Джосуа, Слудиг и няколко войници се бяха струпали в недоумение под ниския покрив.