Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Изчака я при съединяването на наклонения тунел със страничната галерия. Нататък вървяха един до друг, но мълчаха. Не срещнаха никого. Стигнаха главната галерия и тя също се оказа празна. Хо се чудеше дали Печалния и Почерпката вече не са измъкнали всички — може би бяха прокопали тунел право до повърхността с клечки за зъби.

От кръглата главна галерия до тях достигна ропотът на много гласове. Развълнуваното множество на цялото население на Пъкъла — всички говореха, бяха се размесили и си разменяха мнения и слухове. Хо срещна погледа на най-близкия.

— Какво става?

— Двама от новодошлите са изкачили стената.

Веждите на Хо се вдигнаха.

— Наистина.

Точно както казаха.

— Но всички са опитвали това.

Безпомощно махване.

— Очевидно единият е имал две къси пръчки, които е забил в стената и така се е изкачил — първо едната, после другата. Вторият е вървял по следата му, забивал е и е правил дупките по-дълбоки.

Хо се сети за късите тояжки, които видя Печалния да дялка. Значи все пак не бяха оръжия.

— Оттогава? — попита Су.

— Нищо. Тишина. Ят казва, че са избягали.

— Това ще каже, да.

Имаше нещо нездраво в омразата на този човек. Измъкнеха ли се, трябваше да го държи под око. Кой знае какво можеше да реши — вече бе опитал убийство.

Стържене и щракане отгоре съобщиха за движението на окачената платформа. Приказките спряха. Част от затворниците избягаха от галерията — може би се бояха, че стражата идва да раздава правосъдие. Хо го смяташе възможно, но не и вероятно. Защо да слизат да си цапат ръцете, когато можеха просто да не дават храна?

Със спускането на платформата стана очевидно, че тя вози само един пътник — Печалния. След като тя докосна земята доста тежко, той отвърза предпазното въже и махна подканящо.

— По пет на курс, моля.

Никой не продума, нито се помръдна. Зачудените лица се обръщаха едно към друго, сякаш в търсене на указание какво да се прави. Печалния се намръщи разочаровано.

— Е, хайде де, та вие сте нетърпеливи. Не се настъпвайте един друг.

Хо пое дъх, за да запази равновесие, и направи крачка напред.

— Какво стана горе, Печален?

— Ела. Поогледай се.