Драконите на сломеното слънце [bg]

Медан, осъзна Джерард, не обичаше Лорана като жена, а по-скоро като въплъщение на цялата красота, която съдържаше в себе си новата му родина.

При първото си влизане в жилището на наместника Джерард беше изумен и очарован. А изумлението му нарасна още повече, щом Медан гордо спомена, че лично е ръководил построяването на цялата къща и е оформил градината изцяло по свой вкус.

Елфите едва ли биха живели в тази къща, понеже за техния вкус тя бе твърде подредена и строга. Самият наместник също не харесваше особено навика им да използват дървета за стени, висящи лозници за завеси или трева вместо покрив. Елфите се наслаждават на шепота и шумоленето в стените на къщите си нощем. Медан предпочиташе стените да пазят тишина и да го оставят да се наспи. Домът му бе изграден от грубо одялан камък. В знак на уважение към чувствата на местните жители, наместникът се бе погрижил строителството да не изисква отсичане на живи дървета.

От каменните стени висяха бръшлян и грамофончета. Самата къща на практика бе скрита в цветя. Джерард трудно можеше да повярва, че в душата на такъв отявлен последовател на пътеките на мрака се крие подобна страст към красотата.

Рицарят се бе преместил в къщата ден по-рано, малко преди настъпването на вечерта. Действащи под разпорежданията на Медан, мрачните мистици бяха изстискали и последните си сили, за да го възстановят почти напълно. Раната на крака му се беше затворила с изумителна бързина. Джерард с усмивка си представяше какъв гняв би ги обзел, ако разберат, че са употребили и сетната си останала магия, за да излекуват свой враг.

Обитаваше цяло крило от къщата, което до пристигането му бе оставало празно под възбрана от страна на наместника, след като един ден бе заловил ординареца си да уринира в езерцето с рибките. Медан се беше погрижил нарушителят да получи назначение в най-отдалечения пост на елфическата граница, построен в непосредствена близост с пустошта, известна под името Прашните равнини. Надяваше се мозъкът на нещастника досега да е експлодирал от непоносимата жега.

Макар и неголямо, жилището на Джерард бе доста удобно. Ако можеше да се съди по двата изминали дни на служба при наместника, задълженията му не бяха нещо особено. Медан ставаше рано. В слънчеви дни закусваше в градината, а в дъждовни — на покритата веранда, откъдето се откриваше изглед към нея. Работата на рицаря се състоеше в това, да стои зад стола на наместника, да налива чай в чашата му и да изказва съчувствието си от грижите на Медан с неговите най-зли врагове: листните въшки, личинките и торбестите червеи. Грижеше се да му предава пощата, допускаше посетители и носеше писмените му заповеди до неприветливата сграда на щаба, където неизменно го посрещаха завистливите погледи на останалите рицари, които не закъсняха да започнат с обидните забележки по адрес на „връзкаря“, „подлизуркото“ и „целувача на задници“.