Зовът на барабана [bg]

— Каза, че камъкът расте в червата на момче — онзи, който тя искаше. Каза, че трябва да е момче, което никога не е било с момиче обаче, много било важно. Ако е било, камъкът няма да е какъвто трябва. — Той се закашля, задъха се и носът му продължи да тече. Аз му подадох кърпичка да се изсекне.

— За какво ѝ е бил този камък? — Лицето на лорд Джон излъчваше съчувствие — той много добре знаеше как се чувства Иън в момента, но любопитството му надделяваше. Не възразих; и аз исках да разбера.

Иън започна да клати глава и спря със стон.

— Ох! О, Боже, главата ми ще се разцепи! Не знам. Тя не каза. Каза само, че ѝ трябва; трябвало да го има. — Той едва изрече последната дума, преди да се закашля отново, по-тежко от преди. Звучеше като лаещо куче.

— Най-добре не говори… — започнах аз, но ме прекъсна тихо тупване по вратата.

Веднага застинах с мократа кърпа в ръка. Лорд Джон се надигна бързо от леглото и взе пищова от високите си кавалерийски ботуши на пода. Сложи пръст на устните си и кимна към пищовите на Джейми. Тръгнах тихо към бюфета, грабнах единия и гладката му тежест в ръката ми веднага ме успокои.

— Кой е? — извика лорд Джон с изненадващо силен глас.

Не се чу отговор, освен тихо дращене и слаб вой. Въздъхнах и оставих пищова, подразнена, облекчена и леко развеселена.

— Това е проклетото ти куче, Иън.

— Сигурна ли сте? — попита тихо лорд Джон, който още се целеше във вратата. — Може да е индиански номер.

Иън се обърна с усилие към вратата.

— Роло! — извика, с дрезгав и пресекващ глас.

Дрезгав или не, Роло веднага го позна; чу се дълбоко и радостно ДЖАФ!, последвано от трескаво дращене на височина около четири стъпки от земята.

— Проклето куче — казах аз и забързах да отворя вратата. — Престани или ще те направя на килимче, палто или нещо друго!

Роло не прие заплахата сериозно, а скочи покрай мен в стаята. Полудял от радост, той изстреля седемдесетте си килограма от пода и се стовари право на ниското легло, което се олюля опасно и изскърца в протест. Без да обръща внимание на задавения вик на обитателя му, Роло продължи да ближе диво Иън по лицето и ръцете, които бяха вдигнати в напълно недостатъчна самозащита при тази атака.

— Лошо куче — каза Иън, който правеше безплодни усилия да отблъсне Роло от гърдите си и се кикотеше безпомощно въпреки болката. — Лошо куче, слизай, сър!

— Слизай, сър! — повтори строго лорд Джон. Роло, прекъснат в демонстрацията на обич, се обърна към лорд Джон и присви уши. Оголи зъби и ги показа хубавичко на Негово Благородие. Лорд Джон се стресна и вдигна конвулсивно пищова.

— Долу, a dhiobhuil! — каза Иън и побутна Роло в хълбоците. — Разкарай косматия си задник от лицето ми, проклет звяр!

Роло веднага забрави за лорд Джон и тръгна по леглото, завъртя се три пъти и започна да го меси с лапи, преди да се стовари до господаря си. Облиза ухото на Иън, въздъхна дълбоко и положи нос между огромните си кални лапи на възглавницата.