Зовът на барабана [bg]

— Е, не съм и аз — каза самодоволно Иън. — Кого друг би защитавала леля?

— Ласкаеш се, Иън — казах сухо. — Но щом настояваш…

Всъщност исках да защитя именно Младия Иън. Никой не можеше вече да пострада от тази история — убиецът беше мъртъв, а вероятно и господин Уилъби беше умрял сред джунглите на Ямайка, макар искрено да се надявах на противното.

Но историята включваше още някого; жената, която познавах като Гейлис Дънкан, а по-късно и като Гейлис Абърнати, и заради която бяха отвлекли Иън от Шотландия и го държаха затворен в Ямайка, където бе изстрадал неща, за които едва напоследък започна да ни разказва.

Все пак като че ли нямаше начин да си замълча — Иън беше настоятелен като дете, което иска приказка за лека нощ, а лорд Джон седеше на леглото като бурундук, очакващ орехчета, със светнали от интерес очи.

И така, изкушена да започна с „Имало едно време…“, аз се облегнах на стената и с главата на Иън в скута си започнах да разказвам историята за Роуз Хил и неговата господарка, вещицата Гейлис Дънкан; за преподобния Арчибалд Кембъл и странната му сестра Маргарет, за Единбургския демон и за пророчеството за Фрейзър; и за нощта на огън и крокодилска кръв, когато робите от шест плантации по река Ялахс се разбунтуваха и избиха господарите си, водени от хунгана Исмаил.

По-късните събития в пещерата Абандаве в Хаити премълчах. Иън все пак беше там. И случилото се в нея нямаше нищо общо с убийството на Мина Алкът.

— Крокодил — промърмори Иън. Очите му бяха затворени, а лицето му се беше отпуснало под пръстите ми въпреки мрачната история. — Ти наистина ли го видя, лельо?

— Не само го видях, ами се и спънах в него — уверих го. — По-скоро първо се спънах в него и после го видях. Ако първо го бях видяла, щях да избягам в другата посока.

От леглото се чу тих смях. Лорд Джон почеса ръката си усмихнат.

— Сигурно животът тук ви се струва доста скучен, госпожо Фрейзър, след такива приключения в Индиите.

— Нямам нищо против малко скука от време на време — казах аз почти с копнеж.

Неволно погледнах към залостената врата, където бях опряла мускета на Иън. Бях го взела от склада, когато го доведох. Джейми бе взел пушката си, но пищовите му лежаха на бюфета, заредени за мен, с кутия патрони и рог с барут до тях.

В хижата беше уютно, огънят блещукаше златночервен по грубите стени, въздухът бе изпълнен с топлата миризма на яхния от катерица и тиквен хляб, подправен с горчивата нотка на чай от върбова кора. Прокарах пръсти по челюстта на Иън. Още нямаше обриви, но кожата бе изопната и гореща — много гореща, въпреки отварата.

Разказът за Ямайка ме беше разсеял малко от тревогата ми за него. Главоболието не беше необичаен симптом за тази болест; но дългото и тежко главоболие беше. Менингитът и енцефалитът бяха опасни и възможни усложнения.