Гравитационна дъга [bg]

— Това и аз можех да ви го кажа. Но защо…

— Защо. Драги мой капитане. Защо?

— Парите, Вимпе. Да хвърляте на боклука пари за едно такова безнадеждно изследване…

Докосване, като мъж на мъж, по пристегнатия му пагон. Изпълнена с мирова скръб усмивка на човек на средна възраст.

— Равностойна замяна, Чичерин — шепне търговският представител. — Въпрос на уравновесяване на приоритетите. Изследователите струват достатъчно евтино и даже на човек от СИ Фарбен е позволено да помечтае, да се надява на някакво чудо… Представяте ли си какво ще означава откриването на един такъв обезболяващ медикамент и болката да бъде премахната логически, без допълнителните разходи за пристрастяване. Принадена стойност, да, определено има нещо в Маркс и Енгелс, — сега успокоява клиента — която да покрие тези разходи. Такова търсене под формата на „пристрастяване“ няма нищо общо с истинската болка, с действителните икономически потребности, не е свързано с производството или с труда като такъв… за предпочитане е да имаме по-малко от тези неизвестни величини, а не повече. Знаем как да причиним истинска болка. Войни, очевидно… машини във фабриките, производствени аварии, автомобили с вградена повишена аварийност, отрови в храните, водата и даже във въздуха, това са все величини пряко свързани с икономиката. Това са познати величини и ние можем да ги управляваме. Но „пристрастяване“? Какво ни е известно за пристрастяването? Мъгла и призраци. Няма на света двама експерти, които да са на еднакво мнение относно определението на думата. „Принуждение“? Кой не е принуждаван? „Търпимост“? „Зависимост“? Какво означават тези думи? Ние имаме само хилядите неясни, академични теории. Една рационална икономика не може да бъде зависима от някакви психологически капризи. Ние не можехме да планираме…

Какво предчувствие е започнало да пулсира в дясното коляно на Чичерин? Какво е това пряко преобразуване на болката в злато?

— Толкова ли сте злобен действително или се преструвате? Наистина ли търгувате с болката?

— Лекарите търгуват с болката и никому не би хрумнало да критикува тяхното благородно призвание. Но щом посредникът посегне към ключалката на куфарчето, вие се разкрещявате и побягвате. Е, сред нас няма да намерите много наркомани. В медицинската професия гъмжи от тях, обаче ние, търговците, вярваме в истинската болка и истинското избавление, ние сме рицари на служба на този Идеал. За нашия пазар всичко трябва да бъде истинско. В противен случай моят работодател, а не забравяйте, че малкият ни химически картел е моделът за самата държавна структура, ще затъне в илюзии и мечти, и някой ден ще изчезне в хаоса. И вашият работодател също.

— Моят „работодател“ е съветската държава.

— Така ли? — Вимпе каза „е моделът“, а не „ще бъде“. Изненадващо е, че са успели да стигнат толкова далеч, ако изобщо са стигнали, предвид разликите в убежденията им и всичко останало. Вимпе обаче, като значително по-циничен, би могъл да признае малко по-голяма част от истината, преди да започне да се чувства неловко. Толерантността му към червеноармейския икономически модел на Чичерин може да е била пределно голяма. Двамата се бяха разделили дружелюбно. Скоро след като Хитлер бе станал канцлер, Вимпе бе преназначен в Съединените Щати („Кемнико“ в Ню Йорк). И тогава, според гарнизонните слухове, връзката с Чичерин била прекъсната завинаги.