Вълчето братство

— Вижте! Вижте там!

Габорн погледна към Карис.

По равнината пред крепостта пълзяха хали. Бяха изровили ями навсякъде, но земетръсът ги беше изхвърлил от скритите им бърлоги заедно с порой огромни камъни.

Зашеметени и объркани, халите се въртяха слепешката на счупените си крака.

А после Габорн видя как една от кулите пада и чу смъртния вик на хиляди хора.

Стените на Карис, само на половин миля на юг, се олюляха като върбови клонки. Бялата мазилка се заоткъртва на едри люспи, зъберите с плясък западаха в езерото.

Трусът не можа да разруши обвързаната руна, но раздра по-малките постройки. Падаха кули. Стени се пропукваха. Прах се вдигна над града от сриващите се ханове и къщи.

А после стана нещо неочаквано. Земята започна отново да се надига и от новия, още по-мощен трус стените на крепостта се олюляха. Хората в Карис запищяха от ужас.

Конят на Габорн залитна. А над Карис се издигна още и още прах и огън от рухващите сгради.

Вторичен трус.

Габорн нямаше нужда от Земния си взор, за да разбере, че е освободил истинско чудовище. Усещаше как силата се надига. Този път източникът й беше по-дълбок, по-мощен, отколкото беше очаквал. Също както един вик може да предизвика лавина, неговият малък трус бе предизвикал катастрофа.

Габорн се взря с широко отворени очи в окаяните бранители на Карис, вкопчили се в стените му. „Само допреди миг се радвах — помисли той. — Но с действията си може би обрекох хората, които се надявах да спася.“

Чувството за вина го смаза. Вина за това, което беше направил, и вина за това, което знаеше, че тепърва трябва да направи.

Вдигна лявата си ръка и погледна към замъка, към тълпите, които крещяха отчаяно.

И извика на хората в Карис, въпреки че от такова разстояние малцина щяха да имат достатъчно дарове на слух, за да чуят гласа му.

— Избирам ви. Избирам ви за Земята!

„Разбира се, Земята ще ги приеме — помисли Габорн. — Даден ми е дарът да Избирам, за да спася човечеството, а хората в Карис се нуждаят от спасение.“

Беше на предела на силите си. Взря се в стените на замъка с надеждата, че с Избора си ще може да опази всички вътре.

Ако Изборът на Скалбейрн му позволяваше да спаси хиляда души, надяваше се, че Изборът на Радж Атън ще му позволи да спаси стотици хиляди.

И прошепна:

— Дори и теб, Радж Атън. Избирам те.

Усети как източващите се нишки на съвестта му обгръщат сражаващите се в Карис мъже, а освен тях жените, бебетата и старците, присвили се в тъмните ъгли, уплашени за живота си.

Посегна към Радж Атън.

Усети в ума си Вълчия господар и прошепна: „Избирам те“, толкова нежно, сякаш Радж Атън му бе роден брат. „Помогни ми да спася хората ни.“

Усети как пипалцата на връзката се сливат, почувства се смазан от опасността, надвиснала над Радж Атън. Смърт бе надвиснала като пелена над Вълчия господар, тежка и задушлива. Габорн никога не бе усещал човек да е толкова близо до нея. Зачуди се дали силите му ще са достатъчни, за да го спаси.

„Бягай!“, прошепна Габорн към Карис.