Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
Зад гърба на Габорн мъжете нададоха гръмки викове и надигнаха оръжията си.
— Добре! — прошепна кралица Херин, явно доволна от видяното.
Габорн не почувства голяма заплаха за хората на Скалбейрн. Всъщност те не бяха особено застрашени, но бяха постигнали много.
Габорн кимна на сър Ленгли и той поведе пиконосците си наляво.
Ленгли също настъпи бавно към Костения хълм, този път откъм север. Но Габорн усети надвисналата над него заплаха. Ленгли беше в много по-голяма опасност от Скалбейрн.
Щом Ленгли приближи Костения хълм, халата магесница вдигна пръта си към небето и засъска. Гласът й отекна от ниските облаци по небето като гръм.
Тъмен вятър изригна от нея и хората на Ленгли закрещяха в ужас, обърнаха конете и препуснаха в галоп на изток към езерото, бягайки от тъмния вятър на заклинанието й; а шлемовете и броните им заблестяха в червено от пламъците на горящия Карис. Гонеха ги стотици хали.
Черният вятър догони мъжете близо до езерния бряг и изведнъж въздухът се изпълни с писъци. Рицарите започнаха да падат от седлата — Габорн не можа да разбере защо.
Каквото и въздействие да имаше заклинанието на злата магесница над тях, Габорн беше твърде далече, за да го усети. Рицарите на Ленгли се мъчеха да се задържат на седлата, а халите ги приближаваха.
„Стегнете се! — отпрати към тях зова си Габорн. — Стегнете се и се бийте на живот и смърт!“
След един секващ дъха миг Ленгли се изправи на седлото си, извика и пришпори коня си на юг. Последваха го само малцина — по-голямата част от войската му остана на място. Конете им подскачаха уплашено и бягаха от настъпващите хали.
Трийсетина рицари се хвърлиха срещу настъпващите хали и почти половината паднаха. Оцелелите побягнаха на север покрай езерния бряг, преследвани от неколкостотин хали.
Отвличащите удари на Габорн разтърсиха отбраната на пълчищата на халите. Чудовищата при провлака заотстъпваха, уплашени от атака по фланга, с което дадоха глътка отдих на бранителите на Карис. Други продължиха да тичат на юг след Скалбейрн.
За облекчение на Габорн, северният склон на Костения хълм за миг остана с по-малко защитници. Над изкопите имаше само двеста-триста хали — но и сто хали не бяха за подценяване… особено след като зад гърба им стоеше зла магесница.
Имаше само няколко секунди, за да удари.
В сенчестата долина
— Готови за атака! — извика Габорн. — Формация въртяща се спица! В една колона! Напред! — Вдигна ръка във въздуха и я завъртя, за да разберат мъжете, че трябва да се въртят отляво надясно.
Въртящата се спица, или рицарското колело, както я наричаха понякога, се беше оказала най-ефективната бойна формация срещу халите в древни времена.
Вместо да щурмуват фронтално, както щяха да направят срещу човешки противници, рицарите яздеха като в гигантско колело, което се върти и напредва. Носещите смърт пики стърчаха по краищата на колелото така, че нови мъже и коне непрекъснато връхлитаха под ъгъл срещу вражеския строй.
Изборът на подходящ ъгъл и скорост на атаката беше жизненоважен при сблъсъка на пиконосците с хала. Номерът с използването на пика за убиване на хала, както беше научил Габорн от летописите, бе да удариш здраво чудовището и да го пронижеш, без междувременно да се убиеш.
Най-съществена от всичко беше скоростта. Един подсилен с много дарове кон нападаше със скорост от четиридесет до осемдесет мили в час. При такава скорост рицарят трябваше да внимава да не се блъсне в халата и да си потроши кокалите.
Нито пък можеше един рицар да подмине хала така, както би подминал човек. Халите бяха прекалено големи. Освен това дори рицарят да пробиеше през първите редици на ордата им, щеше да си изгуби пиката и да се окаже обезоръжен сред враговете. Следователно трябваше да препуска успоредно на редиците на халите, да ги пробожда и да се отдръпва.
Както беше доказал Хиърдън Силвареста преди много векове, изкуството на пронизване на една хала с пика се състоеше в това да я прободеш по такъв начин, че да не се натресеш в нея. Наведен на седлото, рицарят трябваше да забие пиката си в главата на халата, в така наречения „триъгълник“ — място с големината на мъжка длан, където се срещаха три плочи на черепа. Втора такава област можеше да се намери в небцето на халата, стига чудовището да си отвори устата.
И ако пиката влезеше под подходящ ъгъл, рицарят можеше да я забие в мозъка на халата с мощен тласък.
Рицарите в колелото яздеха достатъчно бързо, за да не могат халите да се приспособят към главоломната им скорост. В същото време тя позволяваше на рицарите да се сблъскат с халите в стегната формация, която даваше възможност на всеки рицар да избегне жестоките нокти на халата в случай, че пропусне целта си, и да позволи на този, който не е улучил, да се спаси, докато зад него напира следващият рицар.