Вълчето братство

— Много е далече! — възрази индопалецът.

Ейвран гледаше как Габорн се пробива с бой път към Костения хълм. Имаше толкова много дарове на метаболизъм, че действията му изглеждаха мълниеносни като вихър. Той се присви и хвърли заклинание, от което цялата земя потрепери. Тя видя как стените на Карис се разклатиха и как Габорн се обърна и ги зяпна с отворена уста. И как после вдигна лявата си ръка и отправи второ заклинание.

— Вижте — посочи Боренсон. — Той Избира. Избира целия град!

И да беше изрекъл нещо Габорн, Ейвран не можа да чуе думите му. Изгубиха се сред съсъка на хилядите хали и глухия тътен на земните трусове. Но я възхити мисълта, че е пожелал да Избере целия град, дори своите врагове.

Мъжете по стените на Карис отвърнаха с възгласи и побягнаха от рухващия град, а халите се втурнаха от всички посоки да нападнат Земния крал. Извираха от укрепленията на Костения хълм, изскачаха от дълбоките, изровени в земята тунели.

Земния крал водеше малката си конница все напред, притиснат от всички страни.

— Какво си мисли, че ще постигне? — попита евнухът.

— Опитва се да спаси Карис — отвърна Боренсон. — Надява се да отвлече щурмуващите го.

Но дори оттук Ейвран разбираше, че Габорн не може да успее. Много бяха чудовищата и много бързо връхлитаха. Щеше да бъде отрязан и обкръжен.

Отвъд долината прогърмя Гласът на Радж Атън, усилен от многобройните му дарове:

— Все още сме врагове, сине на Ордън!

Радж Атън стоеше на градската стена и размахваше бойната си брадва; около него се сипеше откъртена мазилка.

А на върха на Костения хълм злата магесница надигна един бледожълт прът към небето и изсъска. Отекна гръм и се затъркаля по хълма право към Карис.

Красивата жена от Индопал промълви тихо:

— Значи е вярно. Моят съпруг отхвърля Земния крал, своя братовчед по брак, и ще го остави на халите.

Тонът й бе изпълнен с мрачна погнуса, сякаш никога не бе допускала, че Радж Атън може да е толкова безсърдечен.

— Боя се, че е точно така, о, Велика звезда — каза с нежност Боренсон, за да облекчи удара.

Земята изтътна от нов трус и конете заподскачаха.

Сафира извика и пришпори коня си надолу по хълма. Той тичаше със скорост, гъвкавост и устрем, както можеше да тича само един подсилен кон, препускаше право на запад към Карис, сякаш тя искаше да стигне до града въпреки десетките хиляди хали, преграждащи пътя й.

Боренсон изрева и Ейвран се прилепи до гърба му, щом и техният кон се понесе напред.

Сафира свърна на изток и отначало Ейвран помисли, че язди слепешком. Но тя отново смени посоката, този път на юг, и Ейвран разбра накъде препуска.

Халите се бяха разкъсали на няколко фронта. Единият фронт насочваше атаката си срещу Карис, а вторият напираше към Земния крал. Третият бе подгонил конницата, ударила от юг.

Между чудовищата вече имаше пролука и Сафира препускаше право към нея.

— Чакай! — извика евнухът отзад. — Спри!

Но без полза. Сафира препускаше в галоп към Карис, докато не стигна на половин миля от стените му; халите по склона надолу бяха толкова нагъсто, че не можеше да продължи повече.