Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Без контакта със сина животът за него щеше да стане празен. Но когато Леополд седна да извести за съгласието си, сърцето му се сви от болка. Винаги се беше стремил да бъде честен с Волфганг, а сега трябваше да лъже, като благослови нещо, в което не вярва. Леополд спря, безсилен да продължи, спомни си една своя отдавнашна мечта.
Откак умря Ана Мария, той скришом слагаше настрана пари, за да купи място за цялото си семейство на гробището „Свети Петър“ в Залцбург. Мечтаеше да прибере тук тленните останки на жена си от Париж, макар че едва ли можеше да заплати такъв превоз. Интересно дали тя е изразявала пред Волфганг желание да бъде погребана в това гробище, най-старото в Залцбург. Ана Мария толкова обичаше приживе гробището „Свети Петър“! Той често си представяше четирите им гроба: Леополд, Ана Мария, Нанерл и Волфганг Моцарт. Семейството трябва да бъде винаги заедно, казваше Ана Мария. А сега тази мечта се разби на прах, както и много други. Той претърпя неуспех, всичките усилия отидоха напразно. Отново се залови за писмото и вече не можеше да сдържа сълзите, които закапаха върху хартията. В този миг се чувствуваше изоставен от всички, самотен старец.
Толкова забави разрешението си, че не беше сигурен дали то ще пристигне навреме. Господи! Колко му е тежко без Ана Мария!
В деня на сватбата Волфганг чакаше да пристигнат татко и Нанерл в новото му жилище на Хохе Брюке. Те ще го изненадат, като се появят в последния миг, утешаваше се самичък той, безсилен да допусне мисълта, че най-близките му хора не ще присъствуват на бракосъчетанието. Как могат да бъдат толкова жестоки? Но от Залцбург не идваха вести, дори на последното писмо татко не отговори.
Настъпи обед, наближаваше часът на венчавката. Волфганг не можеше да чака повече. За последен път обгърна с поглед новата квартира — дано тя хареса на Констанце. Без нея тук е тъй самотно и пусто. Докато се извършваха приготовленията за сватбата, Констанце живееше при майка си и той временно нае това жилище, та като се ожени, да не бъдат под един покрив с госпожа Вебер. С дукатите, получени за „Отвличането“, той купи голямо двойно легло, бельо, порцеланови съдове и мебели. Не беше сигурен дали Констанце ще остане доволна, макар че добре познаваше женския вкус. Малките, тъмни, дори през август намирисващи на плесен и влага стаи съвсем не отговаряха на мечтите му за дома, където ще растат децата му, а това за него беше много важно.
Облече бялата сатенена жилетка и черния камзол — обикновено предпочиташе по-ярките цветове, но те не подхождаха за случая — и излезе.
Заради госпожа Вебер и обстоятелствата около сватбата си Волфганг не покани никого от виенските си приятели. Но понеже всеки младоженец трябва да има свидетел, за такъв покани залцбургския си приятел от детинство Франц Гиловски. Доктор по медицина, Гиловски живееше във Виена; той беше весел, общителен човек, негов връстник и Волфганг знаеше, че Гиловски няма да му досажда с въпроси и съвети, а просто ще одобри постъпката му, от което той сега се нуждаеше най-много.
На път за катедралата „Свети Стефан“, където щеше да стане венчавката, Волфганг изпитваше пареща болка. Без своите близки се чувствуваше съвсем самотен и би дал всичко, за да бъде сега до него мама. Никой от семейството в най-тържествения ден от живота му! Представяше си продълговатото лице на мама, високата й прическа, бялата й кожа. Денят беше горещ, но Волфганг усещаше студени тръпки; после му се стори, че мама го е хванала за ръка, двамата вървят към църквата и тя се вълнува не по-малко от него. Нали мама се познаваше с Веберови, срещала ги беше в Манхайм и те тогава се сприятелиха. Мама не би го изоставила в такъв важен момент.
Чувството, че мама върви до него, не напусна Волфганг и той влезе в катедралата вече по-спокоен. Много му харесваше този величествен храм, той за него олицетворяваше сърцето на Виена. Днес, обляна от слънцето, катедралата блестеше като скъпоценен камък, а чудесната южна кула гордо се извисяваше в небето. Колко е хубаво, че се венчава сред стените на тази катедрала, служила някога за убежище на мнозина. Добро предзнаменование!
Но след като влезе в храма, Волфганг не видя ни татко, нито Нанерл и сърцето му пак се сви от болка. Мама изчезна и той отново се почувствува самотен. Това чувство не го напусна дори когато видя Констанце. Тя стоеше между госпожа Вебер и Софи, облечена в бяло, и лицето й изглеждаше също тъй бяло, както роклята. Да, скромна сватба, мрачно си помисли Волфганг: Цецилия и Софи Вебер, Торварт, Франц Гиловски и Карл фон Кронщорф — районен съветник от Долна Австрия и свидетел на булката, — никой друг.