Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Айла? Айла, нещо боли ли те? — попита тихо Мамут. Тя усети на рамото си топла ръка.
— Не — отвърна тя с дрезгав от напрежение глас. Лицето и беше обърнато към стената.
— Но ти плачеш.
— Извинявай, че те събудих. Не биваше да вдигам толкова шум.
— Но ти не си вдигала шум. Събуди ме не шумът, а онова, което ти е нужно. Майката ме призова при теб. Ти изживяваш мъка. Вътре в себе си се измъчваш, нали е така?
Айла пое дълбоко и мъчително въздух, като се опитваше да потисне плача, който напираше.
— Да — отговори тя и се обърна към него.
В полумрака Мамут видя как в очите и проблясват сълзи.
— Поплачи си, Айла. Не го задържай в себе си. Имаш причина да страдаш, имаш и право да го изплачеш — рече Мамут.
— О, Мамут — изстена тя със силно хълцане и като се стараеше да не издава звук, но облекчена от неговото разрешение, изплака душата и мъката си.
— Не го задържай вътре, Айла. Добре е да си поплачеш — каза той, седнал на ръба на нара и, милвайки я нежно. — Всичко ще бъде така, както трябва и както е писано. Всичко е наред, Айла.
Когато най-сетне спря да плаче, тя намери парче мека кожа, за да избърше лицето и носа си, след това седна до стареца.
— Сега се чувствам по-добре.
— Винаги е добре да поплачеш, когато изпитваш нужда, но още не ти е минало.
Айла наведе глава.
— Знам.
После се обърна към него и попита:
— Но защо?
— Някой ден ще разбереш. Мисля, че твоят живот се направлява от могъщи сили. Ти си избрана за особена съдба. Товарът, който носиш, не е лек; виж само през какво си преминала за краткия си живот. Но твоят живот няма да бъде изпълнен само със страдание, ти ще изпиташ и големи радости. Айла, ти си обичана. Ти привличаш любов към себе си. Това ти е дадено, за да можеш да носиш товара. Винаги ще имаш любов… може би твърде много…
— Мислех, че Джондалар ме обича…
— Недей да бъдеш прекалено сигурна, че не е така, но и много други хора те обичат, включително този старец — каза Мамут с усмивка. Айла също се усмихна. — Дори Вълчо и конете те обичат. Е, малко ли са били тези, които са те обичали?
— Прав си. Иза ме обичаше. Беше ми майка. Нямаше значение, че не ме е родила. Когато умря, каза че най-много е обичала мен… Креб ме обичаше… макар че го разочаровах… наскърбих го… — Айла замълча за миг, после продължи: — Уба ме обичаше… и Дърк. — отново млъкна. — Мамут, мислиш ли, че някога пак ще видя сина си?
Шаманът помълча известно време преди да отговори:
— От колко време не си го виждала?
— От три… не, четири години. Роди се рано напролет. Беше на три години, когато тръгнах. Почти е връстник на Ридаг… — изведнъж Айла погледна стария шаман и заговори с искрено вълнение. — Мамут, Ридаг е смесено дете, също като моя син. След като той може да живее тук, защо да не може и моят син? Ти си ходил на полуострова и си се върнал, защо и аз да не отида да взема Дърк и да го доведа тук? Не е толкова далеч.
Мамут се намръщи, преценявайки какво да отговори.
— Не мога да дам мнение по този въпрос, Айла. Само ти можеш да го решиш, но трябва много да помислиш, за да прецениш кое е най-доброто не само за теб, но и за сина ти. Ти си Мамутои. Вече научи езика ни, усвои много от обичаите ни, но има още доста наши привички и традиции, с които трябва да се запознаеш.
Но Айла не чуваше внимателно подбраните думи на шамана. Мисълта и вече летеше напред.
— След като Нези е могла да прибере дете, което дори не може да говори, защо да не приеме и такова, което може да се научи да говори? Дърк може, стига да научи някакъв език. Може да се сприятели с Ридаг. Може да му помага, да тича и да му носи разни неща. Дърк тича добре.
Мамут я остави да продължи да изрежда ентусиазирано добродетелите на Дърк, докато най-сетне тя замълча и тогава я попита:
— Кога възнамеряваш да отидеш да го вземеш?
— Възможно най-скоро. Тази пролет… Но пролетно време се пътува много трудно, има големи наводнения. Ще трябва да изчакам лятото. — Айла направи пауза. — Или не. През това лято е Събирането на Клановете. Ако не стигна преди да тръгнат, ще трябва да чакам, докато се върнат. Но тогава Юра вече ще е с тях…
— Момичето, което е било обещано на твоя син? — попита Мамут.
— Да. След няколко години те ще се съберат. Децата на Клана се развиват по-бързо от тези на Другите… и от мен. Иза мислеше, че изобщо няма да стана жена. Толкова бавно се развивах в сравнение с момичетата от Клана… Макар че Юра може вече да е станала жена и да е готова да има свой стопанин и собствено огнище. — Айла сбърчи чело. — Тя беше бебе, когато я видях, а Дърк… Последният път, когато го видях, беше малко момченце. Скоро ще бъде мъж, способен да се грижи за стопанката си, която ще може да ражда деца. Аз дори нямам стопанин. Другарката на моя син би могла да роди дете преди мен.