Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Уискиджак кимна.
— Разбрано, сър. — Обърна се да огледа взвода си. Фидлър и Хедж стояха зад Тротс, и двамата изпълнени с нетърпение. Малът и Бързия Бен бяха още на улицата, свели глави в тих разговор. Сержантът ги изгледа намръщено — забеляза как магьосникът му трепва при всеки гръм откъм изток.
Уискиджак изчака, докато капитан Стилис си тръгне, и отиде при Бързия Бен и Малът.
— Какво има?
Бързия Бен изглеждаше уплашен.
— Не забеляза ли гръмовете и светкавиците, сержант? — отвърна Малът. — Не е буря. Разказът на Паран, изглежда, е верен.
— Което значи, че нямаме много време — каза Уискиджак. — Чудно, защо адюнктата не се появява — мислиш ли, че се чуди как да избяга?
Малът сви рамене.
— Не разбираш ли? — попита Бързия Бен, вдиша дълбоко и продължи: — Онова същество там се бие с някого. Става дума за големи магии, само че се приближава, което значи, че печели. А това значи, че…
— Че сме в опасност — довърши Уискиджак. — Добре, засега действаме според плана. Стига, Бен. Назначиха ни точно където искахме. Сигурен ли си, че Калам и Паран могат да ни намерят?
Магьосникът простена с досада.
— Оставихме им упътвания, сержант.
— Добре. Да тръгваме. През къщата, и си отваряйте очите.
— Сякаш се кани да спи още няколко дни — каза Калам, надигна се от леглото на Кол и се обърна към капитана.
Паран потърка зачервените си очи и каза уморено:
— Сигурно му е дала нещо и не сте видели.
Калам поклати глава.
— Казах ви, сър, нищо не му е дала. Всички пазеха да не стане нещо такова. Взводът все пак има чест. Трябва да тръгваме.
Паран се надигна с усилие. Беше изтощен и знаеше, че ще е просто излишно бреме.
— Но ще се появи в онова имение — настоя той, докато запасваше меча си.
— Е — отвърна Калам от вратата, — двамата с вас нали точно там отиваме? Появява се и я измъкваме — нали това искате.
— Точно в момента — каза Паран, след като излязоха от стаята, — съм в такава форма, че ролята ми в битката ще е много кратка. Смятай ме само за изненадващия фактор, за единственото, което тя няма да очаква, единственото, което ще я накара да се спре за секунда. — Погледна го в тъмните очи. — Постарай се тази секунда да е важна, ефрейтор.
Калам се ухили.
— Ясно, сър.
Когато минаха покрай тезгяха, Скърви ги изгледа нащрек.
Калам изруга ядосано, извъртя се, изпъна ръка и го сграбчи за яката. Издърпа го през тезгяха и изръмжа:
— Писна ми да чакам! Предаваш следното съобщение на Майстора на убийците. Все ми е едно как. Просто го направи, и то бързо. Съобщението е: най-голямата оферта за договор в живота на Майстора ще го чака при задната стена на имението на лейди Симтал. Тая нощ. Ако Майсторът на гилдията си заслужава името, тогава може би — само може би — работата няма да се окаже толкова трудна за Гилдията. Предай това съобщение, дори ако трябва да викаш по покривите, или ще се върна тук и душа да ти е яка.
Паран зяпна ефрейтора, но толкова беше уморен, че не можа и да се смае. Само можа да изпъшка:
— Губим си времето.
Калам стисна Скърви още по-здраво и го изгледа с гняв. После изръмжа:
— Дано не си прав. — Пусна гостилничаря и хвърли на тезгяха шепа сребърници. — Това ти е за неприятностите.
Излязоха от хана.
— Още ли изпълняваме заповеди, ефрейтор?
Калам изсумтя.
— Наредено ни е да направим офертата от името на императрицата, капитане. Ако договорът бъде приет и убийствата станат, Ласийн ще трябва да плаща, все едно дали сме извън закона, или не.
— Един изкормен град, за да го окупира Дужек с войската си, а императрицата да плаща. Това ще я задави, Калам.
Ефрейторът се ухили.
— Проблемът си е неин, не е мой.
Сиволиките се движеха през шумната тълпа като привидения и палеха газовите фенери. Някои здраво подпийнали хора ги прегръщаха и ги благославяха. Сиволиките, скрити под гуглите си и безлики, само им кимваха в отговор и продължаваха по пътя си, щом ги пуснеха.
Калам ги зяпаше навъсен.
— Нещо не е наред ли, ефрейтор? — попита Паран.
— Просто нещо ме гложди. Не мога да разбера какво е. Обаче има нещо общо с тия Сиволики.
Капитанът сви рамене.
— Палят фенерите. Е, продължаваме ли?
Калам въздъхна.
— Защо пък не, сър.
Лъскавата черна карета, теглена от два сиво-кафяви жребеца, бавно се движеше през гъстото множество. На десетина стъпки пред нея крачеха двама от домашната охрана на Барук и проправяха път с прибраните си в ножниците оръжия, когато виковете и ругатните не вършеха работа.