Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Издирването на шпионина в собствената му организация беше стигнало до задънена улица, но той продължаваше да е убеден, че такъв мъж — или жена — съществува. За кой ли път, и особено след убийството на Лим, беше разбрал, че ходовете му в Съвета се блокират от противоходове, твърде замъглени, за да може да посочи с пръст конкретното лице. Но прокламацията му беше провалена.
Стигнал бе до това заключение тази сутрин. И предприе действия. В този момент най-довереният му и способен вестоносец яздеше по търговския път и сигурно прекосяваше хълмовете Джадроуби и гръмоносната буря там точно в този момент, на път за Пейл. Към империята. Търбан Орр знаеше, че малазанците идат. Никой в Даруджистан не можеше да ги спре. А и Лунният господар беше победен веднъж, при Пейл. Защо пък сега да стане другояче? Да, дошъл бе моментът да си осигури собственото положение след имперската окупация. Или — още по-добре — някой още по-висок сан, като награда за съдбоносната му подкрепа.
Очите му се спряха на един пазач, застанал до спиралното стълбище. Човекът му се стори някак познат — не толкова лицето, колкото стойката му, положението на раменете. Дали обичайният му пост не беше в палатата „Величие“? Не, униформата му беше на редови, докато в палатата „Величие“ пазеха мъже от елитната гвардия. Търбан Орр се намръщи още по-силно зад маската на ястреб. След това стражът намести каишката на шлема си и Търбан Орр ахна и облегна гръб на стената, целият разтреперан. Деспотският барбикан! През всички онези нощи, нощ след нощ — години наред — този страж беше наблюдавал среднощните му срещи със съюзници и агенти. Ето го шпионина!
Той се изправи и ръката му напипа дръжката на сабята. Нямаше да остави място за никакви въпроси и при Гуглата да вървят деликатностите на Симтал — при Гуглата да върви цялото това празненство. Искаше отмъщението му да е бързо и незабавно. Нямаше да позволи на никого да го спре. Приковал с очи нищо неподозиращия страж, Търбан Орр пристъпи напред.
Блъсна се в нечие здраво рамо и залитна. Към него се обърна едър мъж с маска на тигър. Орр изчака да му се извинят, но му отговориха с гробно мълчание. Той пристъпи покрай мъжа.
Ръката на непознатия го пресрещна и плисна вино върху гърдите му.
— Идиот! — сопна се Търбан Орр. — Аз съм съветник Търбан Орр!
Дръпни се от пътя ми.
— Знам кой си — тихо каза мъжът.
Орр заби пръст в гърдите му.
— Не сваляй тази маска, за да не разбера кой си след това.
— А аз дори не забелязах маската ти — отвърна с ледено спокойствие мъжът. — Предполагам, че се подведох по носа ти.
Съветникът присви очи и изсъска:
— Бързаш да умреш, така ли? — Ръката му се сви около дръжката на сабята. — Е, ще изчакаш малко. В момента трябва да…
— Не чакам никого — каза Ралик Ном. — Най-малкото фукльо, който се прави на мъж. Ако ти стиска за дуел, да го направим сега и да не си губим времето в празни приказки.
Разтреперан от гняв, Търбан Орр отстъпи, погледна непознатия в очите и попита:
— Как се казваш?
— Не си достоен да чуеш името ми, съветник.
Търбан Орр вдигна ръце и се обърна към тълпата.
— Чуйте ме, гости! Неочаквано забавление за всички вас! — Разговорите замлъкнаха и всички се извърнаха към съветника. Той продължи: — Някакъв си глупак предизвика честта ми, приятели. А кога е позволявал Търбан Орр подобно оскърбление?
— Дуел! — извика някой възбудено.
Орр посочи Ралик Ном.
— Този мъж, толкова дързък, че да носи лика на Трейк, скоро ще е мъртъв. Вижте го сега, приятели, както той ви гледа — и знайте, че той вече е мъртъв.
— Я стига си дрънкал — изръмжа Ралик.
Съветникът смъкна маската от лицето си и се видя студената му усмивка.
— Ако можех да те убия хиляда пъти — каза той, — нямаше да ми стигне. Ще трябва да се задоволя само с веднъж.
Ралик свали маската си и я хвърли на пътеката на стълбите. Изгледа Търбан Орр с безстрастни, тъмни очи.
— Свърши ли с правенето на вятър, съветник?
— Без маска и все пак непознат — намръщи се Орр. — Така да бъде. Намерете си секундант. — Хрумна му нещо, обърна се към тълпата и затърси с поглед. Някъде в дъното забеляза маската, която търсеше — маска на вълк. Изборът му на секундант можеше да му донесе политически облаги, стига мъжът да приемеше. А и в тази тълпа щеше да е глупак да откаже на Орр. — Колкото до мен — заяви той високо, — ще го приема като висока чест, ако съветник Истрайсиън Д’Арл приеме да бъде мой секундант.
Вълкът зяпна. До него стояха две жени, едната почти момиче. Съпругата на Д’Арл беше облечена като забулена жена от Калоуз, докато момичето бе избрало — много дръзко — оскъдното облекло на баргастка девица-воин.