Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
— Честта е за мен — избоботи Истрайсиън според ритуала и пристъпи напред.
Чувство на триумф обзе Търбан Орр. Спечелването на най-могъщия му враг в Съвета беше нещо, което щеше да хвърли в паника половината присъстващи съветници. Крайно доволен от сполучливия си ход, той се обърна към безименния си противник.
— А вашият секундант?
В залата настъпи тишина.
— Нямам много време — промълви лейди Симтал. — В края на краищата, като домакиня на това празненство…
— Е твое задължение — промърмори мъжът пред нея — да задоволиш гостите си. — Посегна с ръка и отметна кичура коса от челото й. — А това е нещо, което съм сигурен, че можеш да направиш, и то добре.
Тя се усмихна и пристъпи към вратата. Дръпна резето и отново се обърна към мъжа.
— Половин час, може би.
Мъжът отиде до леглото й хвърли ръкавиците си.
— Убеден съм, че тези трийсет минути ще са наистина приятни, всяка — повече от предишната.
Лейди Симтал пристъпи към него.
— Предполагам — прошепна тя, след като го прегърна и придърпа лицето му към устните си, — че вече нямаш друг избор, освен да кажеш на вдовицата Лим тъжната новина. — Докосна устните му със своите и езикът й пробяга по брадичката му.
— Ммм? Каква тъжна новина?
— О, че си си намерил много по-добра любовница, разбира се. — Езикът й стигна до ухото му. Изведнъж тя се отдръпна и го погледна в очите. — Чу ли?
Той я прегърна и я привлече към себе си.
— Какво да чуя?
— Колко тихо стана изведнъж долу. Май трябва да…
— Излезли са в градината, несъмнено — увери я мъжът. — Минутите текат, мадам.
Тя се поколеба, но допусна грешката да му позволи да притисне тялото си в нейното. Очите й се разшириха и дъхът й се учести.
— Ах — прошепна тя, — но какво правим все още в тези дрехи?
— Добър въпрос — изръмжа Мурильо и двамата се смъкнаха в леглото.
В тишината, последвала въпроса на Търбан Орр, Барук усети, че е готов да пристъпи напред. Макар много добре да знаеше какво предстои, все пак изпита непреодолимо желание да го направи. Ралик Ном беше дошъл тук, за да поправи една ужасна несправедливост. Нещо повече, той бе негов приятел, по-близък дори от Круппе или Мурильо — и въпреки професията си, почтен човек. А Търбан Орр беше последната връзка на лейди Симтал към същинската власт. Ако Ралик го убиеше, тя щеше да претърпи поражение.
Връщането на Кол в Съвета беше нещо, което Барук и маговете на Т’орруд желаеха с цяло сърце. А смъртта на Търбан Орр щеше да е огромно облекчение. От този дуел зависеше много повече, отколкото можеше да си представи Ралик. Алхимикът оправи халата си и пое дълбоко дъх.
Една силна ръка го стисна за рамото и преди Барук да е успял да реагира, лорд Аномандър Рейк пристъпи напред и заяви високо:
— Предлагам услугите си като секундант. — И срещна погледа на Ралик.
Убиецът изобщо не погледна към Барук, а прие предложението на Рейк със сдържано кимване.
— Може би двамата непознати се познават — озъби се Търбан Орр.
— Никога не сме се срещали — каза Рейк. — Но инстинктивно споделям неприязънта на този човек към безкрайното ви дърдорене, съветнико. Поради което желая да избегна дългите дебати кой да бъде секундантът на този господин. Продължаваме ли по процедурата?
Търбан Орр тръгна към терасата, последван от Истрайсиън Д’Арл. Барук се обърна, за да тръгне след тях, но усети до себе си познат енергиен контакт. Извърна се рязко и отстъпи назад, ужасен.
— Мили богове, Мамът! Откъде намери тази отвратителна маска?
Очите на стареца срещнаха погледа му за миг и се извърнаха притеснено.
— Точна интерпретация на лице на Джагът, надявам се — промълви той. — Макар че бивните са може би късички.
Барук се овладя.
— Е, успя ли най-после да намериш племенника си?
— Не — отвърна Мамът. — И това дълбоко ме безпокои.
— Е — изсумтя алхимикът, докато излизаха на терасата, — да се надяваме, че късметът на Опонн все още е на страната на момчето.
— Да се надяваме — промърмори Мамът.
Когато тълпа възбудени гости се изсипа от залата и се струпа на терасата, Уискиджак се ококори.
Фидлър притича до него.
— Това е дуел, сержант. Оня с петното от вино на ризата е единият — съветник Орр. Никой не знае кой е другият. Ей го там, с онзи едър мъж с маската на дракон.
Сержантът се беше облегнал, скръстил ръце, на една от мраморните колони до фонтана, но щом видя високата фигура с драконовата маска, едва не падна във водата.
— Кълна се в топките на Гуглата! — изруга той. — Позната ли ти е тази дълга сребърна коса, Фидлър?