Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
— Господарю Рал! — сепна се Фридрих. — Мисля, че това, че воалът между света на живите и света на мъртвите е разкъсан, може би е свързано с настояването на Натан, че е от изключително значение да те намеря и да ти предам тази книга. Той не ме изпраща, за да моли за помощ, напротив, иска да помогне на теб.
Господарят Рал се изсмя.
— Да, бе. Той винаги извърта нещата така — винаги уж иска да помогне.
— Мисля, че става въпрос за сестра ви.
Всички замръзнаха по местата си.
Господарят Рал и Майката Изповедник се завъртяха кръгом и се приближиха до Фридрих. Въпреки тъмнината той успя да види ококорените им очи.
— Имам сестра? — прошепна Господарят Рал.
— Да, Господарю Рал — отвърна той, изненадан, че Ричард не знае. — Всъщност по-точно би било да се каже сестра по бащина линия. Тя също е потомка на Мрачния Рал.
Господарят Рал го сграбчи за ръката.
— Имам сестра! Какво знаеш за нея?
— Ами, не е много. Но се запознахме.
— Запознал си се с нея! Това е чудесно, Фридрих! На колко е години?
— Не е много по-млада от теб, Господарю Рал — на около двайсет, поне така изглежда.
— Умна ли е?
— Даже прекалено, което, опасявам се, не винаги и е от полза.
Господарят Рал се засмя доволно.
— Не мога да повярвам! Не е ли чудесно, Калан? Имам сестра.
— Хич не ми се вижда чудесно — изръмжа Кара, преди Майката Изповедник да е успяла да отговори. — Изобщо даже!
— Защо говориш така, Кара? — попита Майката Изповедник.
Кара се надвеси към тях.
— Нужно ли е да напомням и на двама ви какво ни дойде до главата, когато се появи онзи брат на Господаря Рал — Дрефан?
— Не — възкликна Ричард, очевидно смутен от внезапно натрапения спомен.
Всички замлъкнаха.
— Какво се е случило? — престраши се да попита Фридрих.
В следващия миг усети здравата хватка на Кара, която го сграбчи за яката и го придърпа към себе си.
— Това копеле на Мрачния Рал за малко да убие Майката Изповедник! И Господаря Рал! Едва не уби и мен! Изтрепа маса народ. За малко да ни помете всичките. Надявам се Пазителят да е прибрал Дрефан Рал някъде на тъмно за вечността. Само ако знаеше какво стори на Майката Изповедник.
— Достатъчно, Кара — тихо я спря Майката Изповедник и сложи ръка на рамото и за да и напомни да пусне Фридрих.
Кара се подчини, но с голяма неохота, тъй като още не бе успяла да потисне гнева си. Фридрих вече знаеше защо тази жена е избрана за лична охрана на Господаря Рал и Майката Изповедник. Макар да не виждаше очите и, той ги усещаше върху себе си, сякаш от тъмното го следеше хищна птица. Това бе жена, чиято вътрешна преценка моментално претегляше характера и намеренията на човека насреща и решаваше съдбата му за секунди. Тази жена имаше не само властта, но и способностите да действа така, както смята за нужно.
Фридрих го знаеше, защото неведнъж бе срещал такива като нея в Двореца. Когато ръката и се стрелна изпод наметалото към гърлото му, той забеляза люлеещия се на китката и Агиел. Тази жена беше Морещица.
— Съжалявам за брат ти, но не мисля, че Дженсън иска да ти причини нещо лошо — каза Фридрих.
— Дженсън — повтори Ричард, сякаш, за да усети как звучи името на човек, за чието съществуване не е и предполагал.
— Всъщност Дженсън е ужасена от теб, Господарю Рал.
— Ужасена от мен ли? Какво може да е породило подобен страх?
— Мисли, че я преследваш.
Господарят Рал го изгледа невярващо.
— Да я преследвам? Как бих могъл да я преследвам? Та аз съм залостен тук, в Стария свят.
— Мисли, че искаш да я убиеш, че пращаш хората си след нея.
Господарят Рал замлъкна за миг, сякаш всяка нова дума бе още по-невероятна дори от предишната.
— Но аз дори не я познавам. Защо ще искам да я убивам?
— Защото е родена без дарбата.
Господарят Рал отстъпи назад, не можеше да проумее онова, което чуват ушите му.
— Какво значение има това? Толкова хора са родени без дарбата.
Фридрих посочи книгата в ръцете на Господаря Рал.
— Мисля, че Натан ти праща тази книга като обяснение.
— Пророчествата не обясняват живота.
— Не, Господарю Рал. Мисля, че това е свързано не толкова с пророчествата, колкото с добрата воля. Нали разбирате, имам известни познания за пророчествата от съпругата ми. Натан ми обясни, че пророчеството има нужда от свободна воля, ето защо ти реагираш толкова бурно срещу пророчеството — понеже си човек, чиято свободна воля може да балансира пророческата магия. Каза, че пророчеството не било посочило мен като човека, който трябва да ти донесе тази книга, и че ако реша да го сторя, трябва да е по собствената ми свободна воля.