Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Заложници. — Райън се намръщи.
Адмиралът кимна.
— Приеми десет хиляди за долна граница.
— Ами двете подводници?
Джексън поклати глава.
— Потопени са, оцелели няма. „Стенис“ прие обратно самолета си и се носи към Пърл с около дванадесет възла. „Ентърпрайс“ се мъчи да прави завои с един двигател и е взет на буксир. Вероятно вдига шест възла. Може и нула, ако щетите по двигателя са толкова тежки, колкото рапортува капитанът. Пратиха голям спасителен влекач, който да им помогне. Ние изпратихме няколко самолета P-3 до Мидуей, за да патрулират в търсене на подводници. Ако бях на мястото на противника, бих се опитал да ги довърша. „Джони Реб“ би трябвало да се оправи, ала „Ентърпрайс“ е дяволски лесна мишена. Главнокомандващият войските в Тихия океан се тревожи. Край с демонстрациите на величие, Джак.
— А Гуам?
— Всички Мариански острови са отрязани с едно изключение. — Джексън му обясни за Ореза. — Той само ни доказва колко лошо е положението.
— Препоръки?
Някои от хората ми проучват няколко идеи, но като начало трябва да знаем дали президентът иска да опитаме. А ще поиска ли? — попита Роби.
— Посланикът им скоро ще е тук.
— Радвам се за него. Не отговорихте на въпроса ми, доктор Райън.
— Още не зная отговора.
— Като че ли не знаем какъв ще е.
За капитан Бъд Санчес усещането бе уникално. Не беше голямо чудо, че върна „Вайкинг“ S-3 без инциденти. Той бе послушен самолет при добро въздушно течение, а над палубата вятърът духаше с цели двадесет възла. Сега цялото му авиокрило стоеше отново на борда и самолетоносачът му бягаше.
Бягаше. Не плаваше срещу опасността според кредото на американския флот, а се тътреше назад към Пърл Харбър. Петте ескадрили изтребители и щурмови самолети просто си стояха на борда на „Джон Стенис“, подредени в изрядни редици на излетателната палуба, всички до един готови за военни операции, ала неспособни да излетят, освен ако положението не е критично. Нещата се свеждаха до тегло и вятър. Самолетоносачите се обръщаха срещу вятъра, за да изстрелват и да приемат самолети, и се нуждаеха от супермощни двигатели на борда си, за да създадат възможно най-силно въздушно течение над кърмата. Движещият се въздух засилваше тласъка при излитането, породен от работещите с пара катапулти, за да даде подемна сила на изстреляния самолет. Способността им да излитат зависеше пряко от това въздушно течение и което бе по-важно от тактическа гледна точка, силата на въздушния поток определяше тежестта, която можеха да вдигнат във въздуха, тоест гориво и амуниции. При това положение той можеше да накара самолетите да излетят, обаче без необходимото гориво за дълъг полет или за преследване на мишени в океана, а също и без оръжията, нужни за атакуване на тези мишени. Прецени, че може да използва изтребителите, за да защити флотилията от въздушна заплаха в радиус от може би сто и петдесет километра. Нямаше обаче никаква въздушна заплаха и макар да знаеха местоположението на оттеглящите се японски ескадри, той не беше способен да ги достигне с щурмовите си самолети. А и така или иначе нямаше заповеди, позволяващи му да го стори.
Нощта в открито море би трябвало да е нещо красиво, ала този път бе различно. Звездите и почти пълната луна се отразяваха в спокойната повърхност на океана и изнервяха всички. Безспорно имаше достатъчно светлина, за да бъдат забелязани корабите, били те и извън радиоефира. От авиокрилото му истински функционираха само хеликоптерите за борба с подводници, чиито мигащи предупредителни лампички блещукаха най-вече пред самолетоносачите, подпомогнати от няколко от ескортиращите самолети на „Джони Реб“. Единственото хубаво нещо беше, че бавната скорост на флотилията допринасяше за отличното представяне на сонарните системи на разрушителите и фрегатите, чиито хидролокатори с голям ефективен отвор се носеха в оставяните от тях дири. Не бяха много. Повечето ескортиращи кораби се бяха задържали отзад при „Ентърпрайс“, обкръжили го в два обръча като телохранители, пазещи държавен глава, докато един от тях — кръстосвач със система „Егида“ — се опитваше да му помогне в придвижването с верига за теглене и увеличаваше скоростта му на цели шест възла и половина за момента. Без прилична буря над кърмата „Ентърпрайс“ изобщо не можеше да провежда въздушни операции.