Дълг на честта

— Крис, до известна степен двете ни държави са във война. Прекалено много ни притиснахте. Прости ми. Трябва да разбереш, че този факт не ме радва.

— Чакай малко. — Крис Кук поклати глава, а лицето му се разкриви в изключително озадачена физиономия. — Искаш да кажеш война? Истинска война?

Нагумо бавно кимна и заговори с умерен, изпълнен със съжаление тон:

— Ние окупирахме Марианските острови. За щастие го постигнахме, без това да струва нечий живот. Краткият сблъсък между нашите два флота може би се оказа по-сериозен, но не прекалено. В момента двете страни се отдалечават една от друга, което е добре.

— Убили сте наши хора?

— Да, за съжаление трябва да призная, че и двете страни може би са загубили част от хората си. — Нагумо замълча и сведе поглед така, сякаш не можеше да погледне приятеля си в очите. Вече бе видял в тях чувствата, които очакваше. — Моля те да не ме виниш за станалото, Крис — продължи тихо той, като очевидно строго контролираше гласа си. — Тези неща са се случвали и преди. Не съм участвал по никакъв начин. Никой не е искал мнението ми. Знаеш какво бих отвърнал. Знаеш какъв би бил съветът ми. — Всяка една дума бе вярна и Кук го разбираше.

— Божичко, Сейджи, какво можем да направим? — Въпросът изразяваше приятелството и подкрепата му и затова беше напълно предвидим. Също според предвижданията той даде на Нагумо благоприятната възможност, която очакваше и от която се нуждаеше.

— Трябва да намерим начин, по който да контролираме нещата. Не искам да видя родината си пак разрушена. Трябва да спрем това, и то бързо. — Такава бе целта на страната му и следователно на самия него. — Няма място в този свят за тази… тази гадост. У нас има и по-трезви глави. Гото е глупак. Ето — той вдигна ръце във въздуха, — казах го. Той наистина е глупак. Трябва ли да позволим на страните си да си нанесат трайни щети заради глупаци? Какво да кажем за вашия Конгрес и за онзи маниак Трент с неговия Реформен декрет? Виж докъде ни доведоха неговите реформи! — Сега бе влязъл истински в ролята си. Способен да прикрива дълбоките си чувства като повечето дипломати, сега той откриваше актьорски заложби, които прилагаше още по-ефикасно поради факта, че действително вярваше в думите си. Вдигна очи и в тях имаше сълзи. — Крис, ако хората като нас не овладеят нещата… Боже мой, какво ще стане тогава? Постигнатото от няколко поколения отива на вятъра. И твоята, и моята родина ще пострадат тежко, ще има мъртви хора, напредъкът ще бъде отритнат и защо? Понеже глупаците у нас и у вас не са могли да изгладят затрудненията в търговията! Кристофър, трябва да ми помогнеш, за да спрем това. Длъжен си! — Продажник и изменник или не, Кристофър Кук беше дипломат и професионалното му верую бе всяческо избягване на война. Той трябваше да откликне и го стори.