Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Какви са плановете ви?
— В момента? Никакви. Посланикът им трябва да е тук след по-малко от час.
— Прекрасно планиране на времето от негова страна — отбеляза руснакът. — Постъпвали са така с вас и преди, ако не ме лъже паметта.
— С вас също — рече Райън, като си спомни как бе започнала Руско-японската война. „Те наистина обичат да поднасят изненади.“
— Така е, Райън, с нас също. — Именно тази беше причината Сергей да се обади и гласът му да издава истинска тревога и Джак го знаеше. В крайна сметка страхът от непознатото не се срещаше само при децата, нали? — Можете ли да ми кажете с какъв потенциал разполагате там, за да се справите с кризата?
— В момента не съм сигурен, Сергей — излъга Райън. — Ако вашата резидентура във Вашингтон функционира, значи знаеш, че току-що влизам. Нужно ми е време, за да наваксам. Мери Пат е сега на път за кабинета ми.
— Ех — чу се от слушалката. Да, лъжата му беше прозрачна, а Сергей бе хитър стар професионалист, достатъчно хитър, за да я усети. — Постъпихте много глупаво, като не активизирахте по-рано БОДИЛ, приятелю.
— Това е открита линия, Сергей Николаич. — Отчасти това беше вярно. Обаждането достигаше до американското посолство в Москва по обезопасена верига, но оттам нататък вероятно минаваше по стандартна телефонна линия и следователно имаше риск от евентуално подслушване.
— Не бива да се безпокоите прекалено, Иван Еметович. Спомняте ли си разговора ни в моя кабинет?
„О, разбира се.“ Може би руснаците наистина контролираха шефа на японското контраразузнаване. Ако беше така, Головко би могъл да знае дали телефонната линия е сигурна или не. Ако наистина бе така, той държеше и други козове. Силни козове. Дали не предлагаше на Райън да надникне?
„Мисли бързо, Джак — наложи си той. — Добре, значи руснаците имат друга мрежа, която действа…“
— Сергей, искам да знам нещо важно: не получихте ли някакво предупреждение?
— Джак, честна шпионска дума! — Райън почти чуваше разкривената усмивка, която сигурно придружаваше отговора. — Просто трябваше да кажа на президента, че са ме заварили със свален цип, и за мен положението е дори по-неловко, отколкото…
Джак не си направи труда да слуша разкрасяването. „Добре.“ Руснаците действително имаха друга разузнавателна мрежа, функционираща в Япония, но вероятно те също не са били предупредени, нали така? Не, опасността, криеща се зад такова двуличие, беше просто твърде голяма. Пореден факт: втората им мрежа бе в самото японско правителство. Не можеше да не е, щом бяха проникнали в службата за обществена безопасност. БОДИЛ обаче беше и винаги е била най-вече търговска шпионска мрежа, а Сергей току-що му каза, че САЩ са постъпили глупаво, като не са я активизирали по-скоро. Онова, което знаеше, че ще последва, бе така необичайно, че отвлече вниманието на Джак от едва доловимото загатване за приемане на вината от Москва.
— Сергей Николаич, не разполагам с време. Имате нещо наум. Какво е то?
— Предлагам взаимно сътрудничество. За предложението имам одобрението на президента Грушевой.
Джак забеляза, че той не каза „пълно сътрудничество“, и все пак предложението беше поразително.
„Никога, абсолютно никога, освен в лошите филми, КГБ и ЦРУ не са си сътрудничили истински в нещо значимо. Вярно, светът се промени неимоверно, ала дори в новото си въплъщение КГБ все още се старае да проникне в американските институции и си остава майстор в това. Ето защо не отваряме вратите си за тях. Но така или иначе той току-що ми направи предложение. Защо?“
„Руснаците са изплашени. Но от какво?“
— Ще изложа фактите пред нашия президент, след като се посъветвам с Мери Пат. — Райън още не бе сигурен в каква светлина ще ги представи. Головко обаче осъзнаваше цената на онова, което сложи сега на американската маса. Не се изискваше голяма прозорливост, за да се предвиди вероятният отговор.
Джак отново почти чу усмивката му.
— Ако мадам Фоли не се съгласи, ще бъда изключително изненадан. Ще съм в кабинета си още няколко часа.
— Аз също. Благодаря, Сергей.
— Приятен ден, доктор Райън.
— Я, звучеше интересно — обади се Роби Джексън от вратата. — Като че ли и ти си имал тежка нощ.
— При това в самолет. Кафе?
Адмиралът поклати глава.
— Още една чашка и може да се разпадна. — Той влезе и седна.
— Зле ли е?
— И става все по-лошо. Все още се опитваме да изчислим с колко униформени хора разполагаме в Япония… Има няколко временно пребиваващи. Преди час един С-141 кацна в Якота и бързо изчезна от ефира. Проклетата машина се отправи право натам. Може да е повреда в радиостанцията, а по-вероятно е да не са имали гориво, за да отидат другаде. Екипажът се състои от четирима, може би петима… Забравих. Държавният департамент се опитва да направи сметка колко бизнесмени и туристи има там. Би трябвало да излязат с приблизително число, обаче не бива да се забравят и туристите.