Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Много добре. — Командирът погледна към адмирал Дъбро. — Желаете ли да определите шансовете ни, сър?
Колкото и да е странно, най-добрата информация идваше от хидролокатори. Два от ескортиращите бойната група кораби бяха пуснали във водата кърмовите си сонари, наричани „опашки“ и данните от тях заедно с тези от двете ядрени подводници, намиращи се вдясно от бойния строй, сочеха, че индийската флотилия бе далеч на юг. Беше един от онези особени случаи, по-чести, отколкото човек би могъл да очаква, в които сонарът се представя много по-добре от радара, чиито електронни вълни са ограничени от извивките на земята, докато звуковите вълни си намират свои тайни пътища. Индийският флот се намираше на повече от двеста и четиридесет километра и въпреки че разстоянието не беше нищо за реактивни атакуващи самолети, индийците се бяха обърнали на юг, не на север, а освен това им се струваше, че адмирал Чандраската не си падаше по нощните въздушни операции и свързаните с тях рискове за ограничения брой на хариърите му. „Да — помислиха си двамата мъже, — нощните кацания на самолетоносач не могат да се нарекат забавни.“
— Повече от равностойни — отговори адмирал Дъбро след кратък анализ.
— Мисля, че сте прав.
Флотилията плаваше прикрито (нормално обстоятелство за бойни кораби), с изключени радари, и единствените използвани радиостанции бяха апарати с малък обхват с възможности за светкавично излъчване, които предаваха само за стотни от секундата. Дори спътниковите предаватели произвеждаха допълнителни вълни, които можеха да издадат местоположението им, а тайният им преход на юг от Шри Ланка бе от съществено значение.
— Така е било през Втората световна война — продължи командирът, с което показа нервността си. Зависеха от най-субективния основен фактор. Бяха поставени допълнителни наблюдателни постове, използващи както нормалните бинокли, така и електронни устройства за нощно виждане, за да претърсват хоризонта за силуети и върхове на мачти, докато други на долните палуби се взираха по-внимателно за издайническия „гребен“ от перископ на подводница. Индийците бяха пуснали две подводници, за които Дъбро нямаше дори приблизителни координати. Вероятно те също пореха водите на юг, ала ако Чандраската наистина бе толкова хитър, колкото се опасяваше, той щеше да е оставил едната някъде наблизо, просто като застраховка. Може би. Заблуждаващата операция на Дъбро беше майсторска.
— Адмирале? — Гласът бе на свързочник, към когото Дъбро извърна глава. — СВЕТКАВИЧНО съобщение от главнокомандващия американските тихоокеански войски. — Старшината му подаде бележника и освети съобщението с фенерче, покрито с червен филтър, за да може командирът на бойната група да го прочете.
— Потвърдихте ли приемането? — поинтересува се адмиралът, преди да започне да чете.
— Не, сър, дали сте нареждания да се правим на глухи.
— Много добре, моряко. — Дъбро започна да чете. След секунда държеше както бележника, така и фенерчето. — Мамка му!
Специалният агент Робъртън щеше да откара Кати у дома. След това известие Райън отново се превърна по-скоро в правителствен служител, отколкото в човешко същество с жена и семейство. Пътят до хеликоптер номер едно на флотата, чиято перка вече се въртеше, бе кратък. Президентът и госпожа Дърлинг, или СКАЧАЧ и ЖАСМИН, бяха дарили с нужните усмивки камерите и използваха дългия полет като удобно извинение, за да отложат отговорите на всякакви въпроси. Райън ги следваше по петите като флигел-адютант.
— Вземи си един час, за да наваксаш — рече Дърлинг, когато хеликоптерът се приземи на южната тревна площ пред Белия дом. — За колко часа е уговорката с посланика?
— Единадесет и тридесет — докладва Брет Хансън.
— Искам ти, Арни, и Джак да присъствате на срещата.
— Добре, господин президент — прие държавният секретар.
Обичайният брой фотографи беше налице, но повечето репортери, занимаващи се с Белия дом, чиито кресливи въпроси толкова дразнеха всички, все още бяха на базата „Андрюс“ и си прибираха багажа. При входа на партера имаше по-голям от обикновено контингент от тайни агенти. Райън се отправи на запад и се озова в кабинета си след две минути, където се отърва от сакото си и седна на вече окиченото с бележки бюро. Засега той не им обърна внимание, вдигна телефона и избра номера на ЦРУ.
— Тук заместник-директорът на Оперативния, добре дошъл вкъщи, Джак — каза Мери Пат Фоли.
Райън не си направи труда да я попита откъде знае, че е той. Не че много хора имаха номера на директната й линия.
— Много зле ли е?