Нож от блянове

— Три — каза Кацуан и Ранд настръхна — и миг след това нещо го перна по задника като изплющял с все сила камшик. Устните на Бера се разтвориха смаяно и наметалото й се смъкна бавно от ръката й на пода. Нинив се изсмя. Бързо го прикри, но се изсмя! — Не ме принуждавай да ти напомням да се държиш прилично, момченце — продължи Кацуан. — Аланна ми каза условията, които си предложил, преди да напусне — Дарлин за Стюард, законите ти остават, всичко друго на масата — и явно са ги приели. Можеш да постъпиш както искаш, разбира се, но още един съвет. Когато условията, крито предлагаш се приемат, придържай се към тях.

„Иначе никой няма да ти вярва“, каза Луз Терин. И прозвуча съвсем разумно. За момента.

Ранд изгледа с гняв Кацуан, стиснал юмруци и на ръба да затъче нещо, с което да я опърли. Усещаше подутината на задника си и щеше още повече да я усети на седлото. Като че ли пулсираше, а с нея запулсира и гневът му. Тя най-спокойно сведе очи над виното си. Предизвикателство ли имаше в погледа й, или го предизвикваше да прелее? Тази жена го предизвикваше непрекъснато! Бедата бе в това че съветът й беше добър. Наистина беше предложил тези условия на Аланна. Беше очаквал да се пазарят повече, да спечелят повече, но все пак бяха постигнали точно каквото искаше. Повече. За репарации така и не беше помислил.

— Явно днес щастието ви се усмихва, крал Дарлин — рече той. Една от слугините приклекна в реверанс и му подаде друг бокал, пълен с вино. Лицето й беше невъзмутимо, досущ като на Айез Седай. Човек можеше да си помисли, че за нея мъже, спорещи със Сестри, си е нещо ежедневно.

— Да живей крал Дарлин! — възкликна Вейрамон, все едно че някой го душеше за гърлото, а след миг и Анайела го повтори задъхано, все едно че беше пробягала миля. Преди време самата тя беше подмятала, че й се полага корона в Тийр.

— Но защо ще ме искат за крал? — попита учудено Дарлин и прокара ръка през косата си. — Или който и да било. В Камъка не е имало крале, откакто е умрял Морейна, преди хиляда години. Или вие сте настояли за това, Бера Седай?

Бера се изправи, вдигна наметалото си и почна да го изтупва.

— Беше тяхно… „настояване“ е силно казано… тяхно предложение. Всеки от тях би подскочил пред възможността да седне на трона, особено Естанда. — Анайела се окашля задавено. — Но знаеха, разбира се, че изобщо не могат да се надяват на това. По този начин могат да се закълнат във вярност на вас, вместо на Преродения Дракон, и така нещата да станат по-малко неприемливи.

— А ако станеш крал, това значи, че „Стюард на Тийр в името на лорд Дракона“ става по-незначителна титла — намеси се Каралайн и се изсмя гърлено. — Може дори да добавят още две-три по-гръмки титли, така че това да се забрави. — Бера присви устни, сякаш точно това се канеше да изтъкне.

— А ти би ли се омъжила за крал, Каралайн? — попита Дарлин. — Ще приема короната, но само ако се съгласиш. Макар че ще се наложи и корона да си поръчвам.