Вихърът на Жътваря

Бащата на мъжа, наричан Троутслитър, често разказваше истории за завоюването на Ли Хенг от императора, много преди Келанвед да стане император на каквото и да било. Вярно, беше узурпирал владението на Мок на остров Малаз и се беше провъзгласил за островния владетел, но откога остров Малаз бе нещо друго освен жалко убежище на пирати? Малцина на континента обръщаха голямо внимание на такива неща. Нов тираничен престъпник на мястото на стария тираничен престъпник.

Завладяването на Ли Хенг бе променило всичко това. Не беше имало никакъв флот, струпан при устието на реката североизточно от града. Всъщност нямало нищо, което да предизвести щурма. Вместо това в една хубава пролетна сутрин, не по-различна от безброй други такива сутрини, бащата на Троутслитър заедно с хиляди други сърцати граждани забелязал, при едно случайно поглеждане към Вътрешния център, където се издигаше дворецът на Закрилницата, неочаквано и необяснимо присъствие на странни фигури по стените и бойниците. Ниски, с широки рамене, облечени в кожи и държащи криви мечове и брадви. И с костени шлемове.

Какво се било случило с прехвалената Гвардия? И защо от казармите в двора и при парадния терен се виел дим? И наистина ли били видели самата Закрилница да пада от Високата кула до Градския храм в самия център?

Някой бил отсякъл главата на Ли Хенг в двореца. Немрящи воини стояли на стража по стените, а скоро след това се появили хиляди от тях от портата на Вътрешния център, за да окупират града. Домашната армия на Ли Хенг, след петдесетина самоубийствени схватки, капитулирала същия ден. Келанвед вече властвал над града-държава и служители и благородници коленопреклонно му се заклели във вярност, а трусът от това завоевание разтресъл прозорците на дворците по целия континент Кюон Тали.

„Това, сине, беше пробуждането на Логрос Т’лан Имасс. Немрящата армия на императора. Бях тук, по улиците, и видях със собствените си очи онези страховити воини с дълбоките им очни кухини, изпънатата разкъсана кожа, сноповете изсъхнала избеляла коса. Казват, сине, че Логрос винаги са били там, под пропадите на Рийчър. Може би в Дълбокия процеп, може би не. Може да са просто прахта, навявана от запад всеки проклет ден и всяка проклета нощ — кой може да каже? Но той ги пробуди, той ги командваше и ти казвам, в онзи ден всеки владетел в Кюон Тали видял лице на череп в огледалото си, да… Флотата дойде по-късно, под командата на трима луди — Кръст, Урко и Нок, — но първото лице, което стъпи на брега, не беше никое друго, а Въслата и ти знаеш коя стана тя, нали?“

Знаеше, и още как. Командването на Т’лан Имасс не спря ножа в гърба, нали? Да командваш хиляди, десетки хиляди. Да командваш чародеи и имперски флотилии. Да държиш в ръката си живота на милион граждани. Истинската власт изобщо не беше това. Истинската власт бе ножът в ръката, ръката зад гърба на глупак.