20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Говорете, господине — каза Мордаунт.
— Господин дю Балон, когото виждате, е богат, има четиридесет хиляди ливри годишен доход и следователно Не държи на парите; значи аз говоря не за него, а за себе си.
— После, господине?
— Е, аз не съм богат; в Гаскония това не е безчестие, господине: там всички са бедни и блаженопочившият Анри IV, който беше крал на гасконците, както негово величество Филип IV е крал на цяла Испания, нямаше никога пукната пара в джоба си.
— Свършвайте, господине — каза Мордаунт. — Виждам накъде клоните и ако това ви задържа, може да се отстрани това затруднение.
— А, знаех си, че сте досетлив човек — продължи д’Артанян. — Е добре, такава е работата, това ми е болката. Аз не съм богат офицер. Живея от шпагата, тоест получавам повече рани, отколкото банкноти. И тъй, като заловихме тая сутрин двама французи, които ми се струват знатни, двама кавалери на жартиерата, аз си казах: „Сега вече забогатях“. Казвам двама, защото господин дю Валон е богат и в такива случаи ми отстъпва винаги пленниците си.
Напълно измамен от словоохотливото добродушие на д’Артанян, Мордаунт се усмихна като човек, който разбира отлично представените му доводи, и отговори кротко:
— Аз ще получа веднага писмена заповед, господине, и с нея две хиляди пистола; а сега, господине, позволете ми да отведа тия хора.
— Не — каза д’Артанян. — Какво значи за вас едно закъснение от половин час? Аз съм човек на реда, господине, нека караме по правилата.
— Но аз бих могъл да ви Принудя, господине — продължи Мордаунт. — Тук командувам аз.
— Ах, господине — рече д’Артанян с любезна усмивка, — ясно се вижда, че макар господин дю Валон и аз да имахме честта да пътуваме заедно с вас, вие не ни познавате. Ние сме благородници и двамата можем да ви убием, вас и вашите осем войници. За бога, господин Мордаунт, не упорствувайте, защото когато упорствуват, аз упорствувам също! Тогава ставам твърдоглав и ме хващат бесовете; а господинът — продължи д’Артанян, като посочи Портос — е в такива случаи още по-твърдоглав и още повече го хващат бесовете; освен това ние сме изпратени от господин кардинал Мазарини, който е представител на френския крал. От това следва, че сега ние представляваме краля и кардинала и като посланици сме неприкосновени. Господин Оливър Кромуел, който е също тъй велик политик, както и велик пълководец, разбира напълно
това. И така, помолете го за писмена заповед. Какво значи това за вас, драги господин Мордаунт?
— Да, писмена заповед — се обади Портос, който започваше да разбира намерението на д’Артанян. — Нищо повече не искат от вас.
Макар че имаше силно желание да прибегне до насилие, Мордаунт разбра много добре, че доводите на д’Артанян са напълно основателни. От друга страна, военната известност на д’Артанян му вдъхваше уважение; и като си спомни подвизите му през тая утрин, той се позамисли. Връзките на дълбоко приятелство между четиримата французи не му бяха известни и всичките му опасения се разпръснаха пред твърде правдоподобния мотив за откупа.
И така той реши да отиде не само за писмената заповед, но и за двете хиляди пистола, на която сума сам оцени двамата пленници.
Мордаунт скочи отново на седлото, заповяда на сержанта да пази добре, препусна назад и изчезна.
— Добре — каза д’Артанян, — четвърт час за отиване до палатката, четвърт час за връщане. Това е повече, отколкото ни трябва.
После, без да промени ни най-малко лицето си, така че дебнещите го можеха да си помислят, че продължава същия разговор, той се обърна към Портос, загледа го в лицето и каза:
— Приятелю Портос, изслушайте ме внимателно… Най-напред нито дума на приятелите ни за това, което ще чуете; безполезно е да знаят за услугата, която им правим.
— Добре — каза Портос, — разбирам.
— Идете в конюшнята, където ще намерите Мускетон, оседлайте конете, сложете пистолетите в кобурите и закарайте конете в страничната улица, така че да остане само Да се скочи на седлото. Останалото е моя работа.
Портос не направи никаква забележка и се подчини с това сляпо доверие, което имаше в своя приятел.
— Отивам — каза той. — Само може ли да вляза в стаята, където са тия господа?
— Не, безполезно е.
— Тогава имайте добрината да вземете оттам кесията ми, която оставих на камината.
— Бъдете спокоен.
Портос тръгна тихо и спокойно към конюшнята и мина между войниците, които загледаха с неволно възхищение високия му ръст и атлетическото му телосложение. На ъгъла на улицата той срещна Мускетон и го взе със себе си.