Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Допи бутилката червено вино и глътна два стилнокса.
Легна си.
Той й бе показал, че се е върнал, като пусна силно музиката.
Тя му бе показала, че се подчинява безмълвно, като не слезе да позвъни на вратата му.
Първата нощ Жозефин спа на едно от канапетата в хола. Къщата беше в ужасно състояние и спалните бяха останали без покрив. Като легнеше на леглото, виждаше небето над главата си и черните облаци, пламтящите светкавици и завесата на дъжда. Събуди я оглушителна гръмотевица и Дю Геклен зави на умряло.
Тя преброи едно, две, за да се ориентира къде е бурята, йо не успя да стигне до три и светкавица озари парка. Чу се ужасяващ пукот и грохот от падащо дърво. В ярката светлина видя как огромният бук пред къщата се стовари върху колата й, която се пречупи със страховит метален звук. Колата ми! Тя завъртя ключа на осветлението. Нямаше електричество. Нова светкавица раздра небето и тя успя да види, че колата й се беше сплескала на палачинка.
Сутринта позвъни на господин Фове. Жена му обясни, че бил претрупан от работа.
- Всички къщи в околността са пострадали. Не сте само вие! Ще намине до обяд.
Щеше да го чака. Нареди легени за водата, която капеше тук-там. Ортанс се обади. Мамо, отивам в Сен Тропе, поканиха ме приятели. Ужасно кофти прекарах в Курчула. Мамо, вече не харесвам богаташите! Не, шегувам се. Харесвам интелигентните богаташи, изисканите, скромните, културните богаташи... Мислиш ли, че има такива?
Зое също се обади. Връзката беше толкова лоша, че тя долавяше само отделни срички. Успя да разбере, че всичко е наред, батерията ми ще падне, обичам те, ще останем още една седмица, Филип е съ...
Съгласен, прошепна тя на секналата връзка.
Отиде в кухнята, провери шкафовете, извади пакет сухари, конфитюр. Сети се за фризера и за всичко в него, което щеше да се развали. Би трябвало да се обадя на Ирис, да я питам как да постъпя...
Обади се на Ирис. Обрисува й положението във възможно най-леките краски, но й каза за прекъсването на тока и за фризера.
- Прави каквото искаш, Жо. Ако знаеш само колко не ми пука...
- Но ще трябва всичко да изхвърлим!
- Не е голяма трагедия - отговори тя с безразличие.
- Права си. Не се безпокой, аз ще се заема с нещата тук. Ти добре ли си?
- Да, той се върна... Толкова съм щастлива, Жо, толкова щастлива. Изглежда, най-сетне откривам какво е любовта. Цял живот чаках този момент и ето, той дойде. Благодарение на него. Обичам те, Жо, обичам те...
- И аз те обичам, Ирис.
- Не винаги се държах добре с теб...
- О, Ирис! Няма страшно, не се притеснявай!
- С никого не се държах добре, но си мисля, че съм очаквала нещо голямо, много голямо и най-сетне съм го срещнала. Уча се. Лека-полека отмятам ненужното. Знаеш ли, вече не се гримирам! Един ден той ми каза, че не харесвал фалша и с пръст изтри ружа от страните ми. Приготвям се за него...
- Толкова съм щастлива за теб.
- О, Жо, толкова съм щастлива...
Говореше завалено, провлачваше едни думи, други произнасяше почти неразбираемо. Сигурно снощи е пила, разочарова се Жозефин.
- Ще ти се обадя утре, ще те държа в течение.
- Няма нужда, Жо, просто уреди нещата, имам ти доверие. Остави ме да изживея любовта си. Все едно смъквам старата си кожа...
Трябвало е да остана сама, разбираш ли? Много малко време имаме да бъдем заедно. Искам да се възползвам. Може би ще се преместя при него...
Тя се разсмя леко, по детски. Пред очите на Жозефин изникна строгата стая с разпятието на стената, с образа на света Тереза от Лизьо и правилата, които трябваше да спазва идеалната съпруга. Не, той нямаше да я допусне в дома си.
- Обичам те, скъпото ми сестриче. Благодаря ти, че бе толкова добра към мен...
- Ирис! Престани, ще се разплача!
- Напротив, радвай се! Това е ново, непознато чувство за мен...
- Разбирам. Бъди щастлива. Аз ще остана тук. Чака ме много работа! Ортанс и Зое няма да се върнат до десетина дни. Възползвай се! Възползвай се!
- Благодаря. И най-важното, не е нужно да звъниш... Няма да вдигам телефона.
На другата вечер Ирис отново чу една опера, после гласа му по телефона. Тя позна операта, беше „Трубадур“, и затананика една ария, седнала на стола, натъкмена в красивата си рокля в цвят слонова кост. Слонова кост, кула от слонова кост. Всеки от нас е в кулата си от слонова кост. Да не би, скочи от стола тя, в ума й проблесна ненадейно: да не би той да мисли, че и аз съм заминала? Или че му се сърдя? Ами да, разбира се! Пък и не е длъжен да прави първата крачка, аз трябва да отида при него. Да се разкая. Той не знае, че съм се променила. Дори не подозира.