Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Дънкан се качи на капрата до него и се вгледа в далечния град. После попита:
— В града ли ще нощуваме?
— Не — Ру погледна слънцето и въздъхна. — Ще трябва да търся къде да складираме бъчвите до утре сутринта, а и имаме още час път до градските порти. Дай да разпрегнем конете и да потеглим при изгрев-слънце, преди кръчмите да започнат да се пълнят.
Хапнаха студено месо до малкия огън, който накладоха. Вързаните наблизо животни дъвчеха последното зърно и от време на време пръхтяха.
— Какво смяташ да правиш с каруците? — попита Дънкан.
— Мисля да ги продам. — Ру не искаше да бъде зависим от други превозвачи, но и не смяташе да губи времето си, като прекарва стока между Рейвънсбърг и Крондор. — Може и да наема някой каруцар и да ви изпратя обратно за още товар, след като продадем този.
— Не беше много вълнуващо, ако не броим нещастните бандитчета.
— Един от тези нещастни бандитчета за малко не ми проби главата със стрелата си — каза Ру.
— Прав си — въздъхна Дънкан. — Но имах предвид жени и пиячка.
— Ще ги имаме утре вечер. — Ру се огледа. — Лягай, аз ще поема първата смяна.
— Няма да споря. — Дънкан се прозя.
Ру седна до огъня, а братовчед му грабна едно одеяло и се мушна под каруцата, за да се предпази от росата, която можеше да падне през нощта. Тук, близо до морето, това беше възможно, а да се събудиш мокър не бе много приятно.
Ру пресмяташе какво трябва да направи следващата сутрин и обмисляше подходящите изречения — готвеше ги внимателно, като махаше една или друга дума и се опитваше да прецени кой търговски подход би бил най-добър. Премисляше подробно утрешните пазарлъци — толкова дълго, че накрая всичко в главата му се обърка и не усети как е минало времето, докато не забеляза, че огънят постепенно гасне. Помисли да разбуди Дънкан, но вместо това реши отново да обмисли търговските си предложения за следващия ден и сложи още дърва в огъня.
Все още мислеше какво точно да направи със стоката, когато светлеещото небе привлече погледа му. Той се стресна, като разбра, че въобще не е заспивал. Но бе много развълнуван, че ще пристъпи към новия живот, а и предполагаше, че Дънкан няма да възрази срещу допълнителна почивка. Изправи се и откри, че краката му са се схванали от влажния студен въздух — нали бе седял неподвижно часове наред. Косата му също бе влажна, а наметката му — просмукана от росата.
— Дънкан! — викна той на братовчед си. — Ставай! Имаме вино за продан!
Каруците потропваха по калдъръма на крондорските улици. Ру каза на Дънкан да се движи плътно зад него, за да могат да се разминават с другите коли. Беше си набелязал първата спирка — скромен хан, наречен „Щастливия скокльо“, близо до началото на Търговския квартал. Табелата изобразяваше две деца, въртящи въже, а трето тъкмо го прескачаше.
Ру бутна вратата и се озова в спокойна обща зала. Зад тезгяха едър мъж чистеше чашите.
— Заповядайте — посрещна ги кръчмарят. — Какво ще обичате?
— Вие ли сте собственикът? — попита Ру.
— Алистер Ривърс на вашите услуги. С какво мога да ви бъда полезен. — Беше пълен мъж, но Ру долавяше силата му — повечето кръчмари трябваше да могат да се справят сами с нарушителите на реда. Поведението му бе възпитано, но сдържано, докато не разбра причината за посещението на Ру.
— Рупърт Ейвъри — каза младежът, докато подаваше ръка. — Търговец на вино от Рейвънсбърг.
Мъжът стисна ръката му до счупване и каза:
— Имате нужда от стая ли?
— Не, имам вино за продаване.
Изражението на мъжа показа явна липса на ентусиазъм.
— Имам достатъчно вино, не ми трябва още. Благодаря.
— От какъв сорт и качество? — попита Ру.
Мъжът наведе носа си към Ру и каза:
— Каква стока имаш?
— Роден съм в Рейвънсбърг, господине — започна Ру. И се впусна в кратко описание на винарското могъщество на малкия градец и на това какво обикновено се пие в по-скромните заведения в Крондор.
— Доставките за Крондор досега — завърши Ру своята търговска оферта — са или лошо вино за обикновените хора, или непосилно скъпо за благородниците, но няма нищо подходящо за търговец, разчитащ на качествена клиентела. Мога да доставям вина с превъзходно качество на умерена цена, защото не пренасям бутилки.
— Имаш ли вино за проба? — попита мъжът след известно мълчание.
— Имам — каза Ру и излезе да донесе стомната, която беше напълнил още при потеглянето им от Рейвънсбърг. Когато се върна, кръчмарят вече бе поставил две чаши на тезгяха. Ру отпуши стомната и внимателно ги напълни.