Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Той е видял образа ти изписан върху един халат, изпратен на баща му от цар Сулейман, сина на Дауд! Цар Асим го подарил на сина си, без да го разгъне! Сейф ал-Мулук го отворил и видял лика ти. Тогава тръгнал да те търси и заради тебе е преживял всички тези беди…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че лицето на Бадиат ал-Джамал се зачервило, тя се притеснила и рекла:
— Това няма да стане! Хора с джинове не намират общ език! Това, което ми каза — не съм го чула и никога няма да го направя!
В сърцето й не заседнала никаква обич към Сейф ал-Мулук, не я привличали нито хубавият му лик, нито станът, ни мъжеството му. Даулат Хатун започнала да я умолява, да целува нозете й и да й говори:
— Бадиат ал-Джамал, заради млякото, което заедно сме сукали, чуй какво ще ти кажа! Пред Всевишния аз съм поела задължението да те срещна със Сейф ал-Мулук! За бога, поне веднъж му покажи лицето си за мой хатър, пък и ти го виж!
Накрая Бадиат ал-Джамал се съгласила:
— Заради тебе веднъж ще му покажа лицето си!
Даулат Хатун отишла при Големия дворец, наредила да го подредят, после отишла при Сейф ал-Мулук и рекла:
— Иди в градината заедно с брат си! Влезте в двореца и се скрийте! Аз ще дойда с Бадиат ал-Джамал!
Двамата отишли и влезли в двореца. Седели скрити и чакали, но по едно време се свила душата на Сейф ал-Мулук, обхванало го нетърпение, той излязъл и тръгнал по един коридор. Саид го последвал. Двамата се заразхождали насам-натам, откъсвали си плодове и си хапвали.
По това време Даулат Хатун и Бадиат ал-Джамал влезли в двореца. До креслото, приготвено за Бадиат ал-Джамал, имало прозорец, който гледал към градината. Тя надзърнала през него и се загледала в дърветата и плодовете им. Мярнал й се сред тях Сейф ал-Мулук да се разхожда из градината. Хиляди тръпки я разтърсили и тя се обърнала към Даулат Хатун:
— Сестро, кой е този момък, когото виждам в градината? Изглежда умърлушен и отчаян, тъжен и печален?
— Ще разрешиш ли да дойде при нас, за да го видиш? — запитала Даулат Хатун.
— Ами ако можеш да го доведеш, доведи го!
— Ей, царски сине! — викнала Даулат Хатун. — Качи се при нас!
Сейф ал-Мулук се качил в двореца и когато погледът му паднал върху Бадиат ал-Джамал, паднал без свяст. Даулат Хатун го поръсила с малко розова вода и той дошъл на себе си. Станал, целунал земята пред Бадиат ал-Джамал, а тя била очарована от хубостта му.
— Ето, това е Сейф ал-Мулук, моят спасител! — рекла Даулат Хатун. — Той е преживял всички тези беди заради тебе! Искам да го ощастливиш с погледа си!
— Кой човек изпълнява думата си, за да изпълня и аз моята пред този момък! — засмяла се Бадиат ал-Джамал. — Хората не знаят какво е дадена дума!
— Царкиньо! — рекъл Сейф ал-Мулук. — Аз винаги съм изпълнявал дадената си дума! Не всички човеци са едни и същи!
После заплакал и заредил следните стихове:
Щом като свършил песента си, рекъл:
— Нека си дадем дума! Аз ще бъда твой слуга, никога към друга няма да погледна!
— Царски сине! — рекла Бадиат ал-Джамал. — Боя се, че ако те обикна, няма да намеря в тебе любов! Сред човешките същества добрите са малцина, а лошите — мнозина!
— Око мое, душа моя! — казал Сейф ал-Мулук. — Аллах не е създал всички човешки същества еднакви! Аз ще умра в нозете ти, но ще сдържа обета си! Върша само онова, което съм казал, и Аллах ми е свидетел за дадената дума!
— Седни спокойно! — рекла тя. — Закълни ми се във вярата ни, че няма да се мамим един друг!
Сейф ал-Мулук се изправил, двамата подложили ръка в ръка и се заклели, че никой от тях няма да приеме друг — нито човек, нито джин. После се прегърнали.