Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Не си ти.
- Той се опитва да реши кога да поръча убийството ми - каза Мат и присви очи към Галган. - Поставен съм точно под него в армията и се притеснява, че ще го изместя. Тюон твърди, че е предан войник, тъй че ще изчака за удара след Последната битка.
- Това е ужасно!
- Знам - каза Мат. - Няма да играе на карти с мен първо. Надявах се да го спечеля. Да изгубя нарочно няколко пъти.
- Не знам как би могъл да уредиш това.
- Всъщност измислих как да загубя преди няколко скапани века. - Като че ли беше съвсем сериозен. - Тюон твърди, че би било израз на неуважение, ако не се опита да ме убие. Те са луди, Мин. _Скапано_ луди.
- Сигурна съм, че Егвийн ще ти помогне да избягаш, ако я помолиш, Мат.
- Е, не казах, че не са забавни. Просто са луди. - Оправи си шапката. - Но ако още някой от тях се опита да…
Прекъсна, щом стражите извън входа паднаха на колене, а след това се проснаха на земята. Мат въздъхна.
- Спомени името на Тъмния, и окото му е на теб. _Йалу казат д-Замон патра Десея аса дарши._
- Какво?!
- И тази ли не я знаеш? - попита Мат. - А бе никой ли не чете вече?
Сеанчанската императрица пристъпи вътре. Мин се изненада, като видя, че не е с рокля, а с широки сребристи панталони. Или… е, може би _беше_ рокля. Не можеше да реши дали бяха поли, раздвоени за езда, или панталони с много надиплени крачоли. Горнището на Фортюона беше от плътна пурпурна коприна, а над него носеше син халат, отворен отпред и с много дълъг шлейф. Приличаше на военно облекло, нещо като униформа.
Всички паднаха на колене, после се поклониха доземи, дори генерал Галган. Мат остана прав.
Мин стисна зъби и се смъкна на едно коляно. Тази жена _все пак_ беше императрица. Нямаше да се поклони на Мат и генералите, но беше съвсем уместно да покаже уважение към Фортюона.
- Коя е тази, Кнотаи? - попита Фортюона с любопитство. - Смята се за високопоставена.
- Е, малко - отвърна Мат небрежно. - Просто е жената на Преродения Дракон.
Катрона, която бе опряла чело на пода, издаде приглушен звук. Надигна глава и погледна опулено Мин.
„Светлина - помисли тя. - Сигурно я е страх, че ме е обидила.”
- Колко любопитно - каза Фортюона. - Това, изглежда, я прави равна на теб, Кнотаи. Ти, разбира се, отново забрави да се поклониш.
- Баща ми щеше да се натъжи - отвърна Мат. - _Винаги_ се е гордял с добрата ми памет.
- Отново ме затрудняваш публично.
- Само доколкото затруднявам себе си - каза Мат с усмивка и замълча, сякаш се замисли повторно над думите си.
Императрицата също се усмихна, макар че определено изглеждаше хищна. Влезе по-навътре в стаята и хората се заизправяха, тъй че Мин също стана. Мат веднага започна да я бута към изхода.
- Мат, чакай - прошепна Мин.
- Хайде, тръгвай си - каза той. - Рискуваш да те спипа. Няма навика да пуска лесно неща, щом се докопа до тях. - Прозвуча всъщност гордо, като го каза.
„И ти си луд също като тях”, помисли Мин.
- Мат, проклето цвете…
- Какво? - попита той и продължи да я бута.
- Проклето цвете около главата й. Лилия на смъртта. Някой ще се опита да я убие много скоро.
Мат замръзна. Фортюона рязко се обърна.
Мин не разбра кога се задвижиха двамата стражи, докато не я притиснаха на пода. Бяха онези, странните, с черната броня… макар че от толкова близо всъщност се оказа тъмнозелена.
„Идиотка”, каза си тя, щом притиснаха лицето й в пода. „Трябваше да се оставя Мат да ме избута навън.” Не беше правила такава грешка от години, да говори за виденията си толкова високо, че другите да я чуят. Какво й ставаше?
- Спрете! - извика Мат. - Пуснете я да стане!
Можеше да са го издигнали в Кръвта, но стражите явно нямаха проблем да пренебрегнат заповедите му.
- Тя откъде знае това, Кнотаи? - попита Фортюона и пристъпи към Мат. Прозвуча ядосано. Може би разочаровано. - Какво става тук?
- Не е каквото предполагаш, Тюон - отвърна Мат.
„Недей…”
- Вижда разни неща - продължи Мат. - Няма защо да се ядосваш толкова. Просто шега на Шарката, Тюон. Мин вижда образи около хора, като картини. Нищо нямаше предвид с това, което каза. - Засмя се, но престорено.
Стаята затихна. Беше толкова тихо, че Мин отново чу взривовете в далечината.
- Пророчица на съдбата - прошепна Фортюона.
Стражите внезапно я пуснаха и се отдръпнаха. Мин простена и се надигна. Бяха се задвижили, за да защитят императрицата, но този, който я беше натиснал на земята, смъкна ръкавиците си и избърса ръката си в бронята, сякаш искаше да очисти кожата си от нещо.