Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Мин въздъхна. Е, беше се разбирала дори с айилци. Сеанчанците едва ли бяха толкова сприхави като тях.
Катрона я поведе по друга пътека и Мин усети, че я обзема тревога. Колко време беше изтекло, откакто я беше изпратил Брин? Нямаше ли да се окаже твърде късно?
Светлина, колко обичаха сеанчанците всичко да е добре охранявано. Имаше по двама войници на всяка пресечка на пътеките, стояха с вдигнати копия и наблюдаваха зорко през отворите на ужасните си шлемове. Не трябваше ли всички тези мъже да се бият?
Най-сетне Катрона я поведе към едно истинско _здание_, което бяха вдигнали тук. Не беше палатка. Имаше стени, като че ли от надиплена коприна, изпъната в дървени рамки, дървен под и таван, покрит с летви. Сигурно се разваляше бързо за превоз, макар да изглеждаше префърцунено.
Стражите тук бяха едри мъже с броня в черно и червено. Видът им беше неприятен. Катрона ги подмина, докато й отдаваха чест, двете с Мин влязоха в зданието и Катрона се поклони. Не до земята - императрицата май я нямаше в помещението, - но дълбоко все пак, тъй като вътре имаше много от Кръвта. Хвърли поглед към Мин и изсъска:
- На колене, глупачко!
- Мисля да си остана права - отвърна Мин, скръсти ръце и огледа командирите вътре. Най-отпред стоеше доста позната фигура. Мат. Беше с копринени сеанчански дрехи - чула беше, че е в този лагер, - но с прословутата си шапка. Превръзка покриваше едното му око. Значи онова видение най-сетне се беше сбъднало.
Мат я погледна и се ухили.
- Здрасти, Мин!
- Аз съм пълна глупачка - рече тя. - Можех просто да кажа, че те познавам. Щяха да ме доведат направо тук, без цялата тая суетня.
- Не знам, Мин - отвърна Мат. - Доста си падат по суетнята тука. Нали, Галган?
Един широкоплещест мъж с оредяла бяла коса на темето, но иначе с обръсната глава, го изгледа накриво, сякаш се чудеше какво да мисли за него.
- Мат - каза Мин. - Генерал Брин моли за конница.
- Не се съмнявам - изсумтя Мат. - Назорил е войските си здраво. Човек трябва медал да му даде за това. Не бях виждал някоя от ония жени да мръдне и стъпка, за да влезе вътре, когато я съветва мъж, та дори да стои под дъжда. Първи легион, Галган?
- Ще стигнат - отвърна Галган. - Стига шараите да не успеят да прехвърлят брода.
- Няма - каза Мат. - Брин е заел добра отбранителна позиция, която би трябвало да накаже Сянката, с малко окуражаване. _Леро ленде ан индемела._
- Какво значи това? - попита намръщено Галган.
На Мин също й убягна. Нещо за знаме? Изучаваше Древната реч напоследък, но Мат го каза прекалено бързо.
- Хмм, какво ли? - каза Мат. - Никога ли не сте го чували? Това е фраза от „Падналата армия на Кардия”.
- Какво? - попита объркано Галган.
- Няма значение. Тилий, би ли повела легиона си, ако почитаемият генерал одобрява?
- За мен ще е чест, Гарванови принце - отвърна стоящата наблизо жена с броня. Държеше на сгъвката на ръката си шлем с четири пера. - Винаги ми се е искало да наблюдавам по-пряко действията на този Гарет Брин.
Мат погледна Галган, който потърка брадичката си, докато оглеждаше картите.
- Вземи легиона си, лейтенант-генерал Кирган, както предлага Принцът на Гарваните.
- И трябва да държим под око стрелците на шараите. Ще се придвижат на север покрай реката за по-добър прицел по десния фланг на Брин.
- Откъде сте сигурен?
- Просто е очевидно - отвърна Мат и потупа по картата. - Пратете ракен да се уверите, ако искате.
Галган помисли малко, след което даде заповедта. Мин не беше сигурна дали им трябва повече, тъй че понечи да си тръгне, но Мат я хвана за ръката.
- Чакай малко. Бих могъл да… да те използвам, Мин.
- Да ме използваш? - попита тя намръщено.
- Да се възползвам от тебе - рече Мат. - Това имах предвид. Имам проблем с думите, които излизат от устата ми напоследък. Само глупавите излизат май. Все едно, би ли могла да… ъъ… знаеш…
- Не виждам нищо ново около теб - каза тя. - Макар да допускам, че вече си обясняваш едното око на везните.
- Да - отвърна Мат и потръпна. - Скапано очевидно е. Нещо за Галган?
- Кама, забита в сърцето на гарван.
- Кръв и пепел…
- Не мисля, че означава теб - добави тя. - Не мога да кажа защо.
Галган говореше с няколко от низшите благородници. Поне имаха повече коса от него, което беше сеанчанският знак за по-низш ранг. Говореха приглушено и Галган от време на време поглеждаше към Мат.
- Не знае какво да мисли за мен - каза Мат тихо.
- Колко необичайно! Не мога да се сетя за никой друг, който е реагирал така на тебе, Мат.
- Ха-ха. Сигурна ли си, че проклетата кама не означава мен? Гарвани… ами, гарваните един вид означават мен, нали? Понякога. Аз съм проклетият Принц на Гарваните.