Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Моаш отказа да даде паницата и я изми сам, както правеха обикновено. Когато свърши, отиде при Каладин.
— Наистина ли ще му разрешиш?
— Ще приказвам с баща му утре. Трябва да осведомя Върховния принц.
— Не ми се нрави. Мост Четири, разговорите ни нощем… смятам, че тези неща трябва да се опазят от тях, нали?
— Аха. Обаче той е добро момче. Струва ми се, че ако има светлоок, който може да намери място тук, това е той.
Моаш се обърна и вдигна вежди.
— Да разбирам ли, че не си съгласен? — попита Каладин.
— Той не се държи като хората, Кал. Как говори. Как гледа. Странен е. Но не това е важното — той е светлоок и това би трябвало да е достатъчно. Означава, че не можем да му се доверим.
— Не е и нужно — обясни Каладин. — Само ще го държим под око и може би ще опитаме да го понаучим да се пази сам.
Моаш изсумтя и кимна. Май прие това за добро основание да разрешат на Ренарин да остане.
Моаш е тук, мислеше Каладин. Никой не може да ни чуе. Трябва да попитам…
А как да изговори думите? Моаш, участваш ли в заговор за убийството на краля?
— Мислил ли си какво ще правим? — попита Моаш. — С Амарам, искам да кажа.
— Амарам е моя грижа.
— Ти си от Мост Четири — настоя Моаш и улови Каладин за ръката. — Твоята грижа е наша грижа. Амарам е човекът, който те пороби.
— Че и по-лошо — тихо изстена Каладин, без да обръща внимание на Сил, която му даваше знак да мълчи. — Уби моите приятели, Моаш. Пред очите ми. Той е убиец.
— Значи нещо трябва да се направи.
— Трябва. Но какво? Смяташ ли, че трябва да се обърна към властите?
Моаш се разсмя.
— И те какво ще направят? Трябва ти двубой, Каладин. Да го победиш, лице в лице. Докато не го направиш, нещо дълбоко вътре в теб няма да е наред.
— Приказваш, като че познаваш това чувство.
— Аха — отвърна Моаш с половинчата усмивка. — И аз си имам своите Пустоносни. Може би затова те разбирам. И ти ме разбираш.
— Тогава какво…
— Наистина не ми се ще да говоря за това.
— Ние сме Мост Четири, сам каза. Твоите тегоби са и мои.
Какво стори кралят на семейството ти, Моаш?
— Да речем, че е така — каза Моаш и се извърна. — Просто… Не тази вечер. Тази вечер искам да си отдъхна.
— Моаш! — провикна се Тефт откъм огъня. — Идваш ли?
— Идвам. Ами ти, Лопен? Готов ли си?
Лопен се ухили, изправи се и се протегна край огнището.
— Аз съм Лопенът. Ще рече, готов съм за всичко по всяко време. Би трябвало да ти е известно досега.
Дрей изсумтя и метна парче от задушен дълъг корен по Лопен. Зеленчукът се размаза по физиономията на хердазиеца, който не спря да говори.
— Както можа да видиш, аз бях напълно подготвен за това. Пролича си по достойнството, което показвам, докато правя този решително неприличен жест.
Тефт се разсмя. Той, Пеет и Сигзил отидоха при Лопен. Моаш тръгна с тях, но се поспря.
— Идваш ли, Кал?
— Къде?
— Навън — отговори Моаш и сви рамене. — Да пообиколим кръчмите, да поиграем на пръстени, да пийнем.
Навън. В армията на Садеас мостовите рядко излизаха, поне не заедно, като приятели. В началото бяха твърде смазани и само си тикаха носовете в питиетата, без да ги е грижа за нищо. После липсата на пари и предубеденото отношение на войниците към тях ги караха да странят от другите.
Вече не беше така. Каладин установи, че отговаря със заекване.
— Аз… Май трябва да остана… ъъ, да поогледам огнищата на другите отряди…
— Хайде, Кал. Не можеш винаги да работиш.
— Ще изляза с вас друг път.
— Добре — каза Моаш и изтърча след останалите.
Сил се отдели от пламъците, където танцуваше с огнените духчета, и полетя към Каладин. Увисна във въздуха и загледа мостовите, които се отдалечаваха в нощта.
— Защо не отиде?
— Не мога пак да живея така, Сил. Няма да знам какво да правя със себе си.
— Но…
Каладин отиде да си сипе яхния.
42
Просто пара
„А що се отнася до Иши Елин, то неговата роля в началото им беше най-важна; той напълно разбираше какво означава Стихиите да се дарят на хора и се постара да им бъде наложен ред; понеже силата му беше голяма, той даде да се разбере, че ще погуби всички, ако не се съгласят да бъдат обвързани с правила и закони.“