Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Това — рече мистър Пикуик, оглеждайки всичко около себе си, — точно това се казва уют.
— Да, такъв ни е обичаят открай време — отвърна мистър Уордл. — На Бъдни вечер всеки е добре дошъл на нашата трапеза, както виждате, и прислуга, и всички други; тук чакаме да дойде Коледа, додето часовникът удари дванайсет, а времето дотогава прекарваме, като играем разни игри и слушаме стари приказки. Тръндл, моето момче, разбутайте огъня.
Хиляди искри хвърчаха нагоре, докато ръгаха пъновете. Тъмночервена светлина озари с разкошна багра дори най-далечните ъгли на помещението, като играеше весело по всяко лице.
— Хайде — рече Уордл, — нека чуем някоя песен, коледна песен… Е, щом няма по-добър певец, аз ще ви изпея моята.
— Браво! — възкликна мистър Пикуик.
— Пълнете чашите — провикна се Уордл. — Ще минат най-малко два часа, преди да видим дъното на съда през хубавия тъмен цвят на тоя еликсир; пълнете всички чаши и хайде, ето ви и песента.
Казвайки това, веселият стар джентълмен не чакаше да го подканят, а веднага запя с приятния си силен, плътен глас своята
Коледна песен
Песента бе посрещната с шумно одобрение — по начало приятели и подчинени са знаменита публика, — а бедните роднини изпаднаха едва ли не в прехлас. Отново разбутаха огъня и отново напълниха всички чаши с вкусното питие.
— Я, сняг заваля — тихо рече един от ратаите.
— Сняг заваля, а? — рече Уордл.
— Студена зимна вечер, сър — отвърна ратаят, — пък е задухало по полето, носят се цели облаци, бели и гъсти.
— Какво казва, Джем? — попита старата дама. — Да не би да е станала някоя беля?
— Не, не, майко — отвърна Уордл, — казва, че има снежна буря, силен студен вятър; и не е трудно човек да се досети, защото подвява чак долу в камината.
— А — рече старата дама, — имаше точно такъв вятър и точно тъй трупаше сняг преди доста много години, да, да: точно пет години, преди да умре горкият ти баща. Помня, че беше също Бъдни вечер и точно тогава той ни разправи случката със стария Гейбриъл Гръб, дето го отвлекли таласъмите.