Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Напълни чашата на мистър Пикуик.
— Да, сър.
Шишкавото момче напълни чашата на мистър Пикуик и се оттегли зад стола на господаря си, отгдето наблюдаваше играта на вилиците и ножовете и пътя на вкусните късчета от чиниите към устата на насядалите около масата с някаква мрачна, меланхолична наслада, която действително беше внушителна.
— Да ви благослови господ, стари приятелю — рече мистър Пикуик.
— И вас също, приятелю — отвърна Уордл; и те пиха задружно сърдечна наздравица.
— Мисис Уордл — рече мистър Пикуик, — ние, старите хора, трябва да вдигнем по чаша вино заедно в чест на това радостно събитие.
Старата дама в този момент заемаше много величествено председателското място на масата, седнала с роклята си от брокат между своята внучка — младоженка, от едната страна и мистър Пикуик, комуто бе възложено да нарязва месото, от другата. Мистър Пикуик не бе казал тези думи много високо, но тя веднага го разбра и изпи отведнъж пълна чаша вино за негово щастие и дълголетие; след това достойната старица се спусна в подробен и пълен доклад за своята собствена сватба, придружен от дисертация за модните на времето обувки с високи токове, като вмъкваше и някои подробности от живота и приключенията на красивата покойна лейди Толимглауър; на всичко това старата дама се засмя от все сърце и всички девойки последваха примера й, тъй като се питаха една друга за какво изобщо говори милата бабка. Когато те се засмяха, старата дама захвана да се смее десет пъти по-весело и заяви, че тези истории били винаги считани за забележителни, а това ги накара отново да се разкикотят и старата дама изпадна в чудесно настроение. След това бе нарязана сватбената торта, като всеки получи своя дял, а девойките си оставиха по едно парченце, за да го сложат под възглавниците си и да сънуват бъдещите си съпрузи; това предизвика много изчервявания и закачки.
— Мистър Милър — обърна се мистър Пикуик към своя стар познайник, твърдоглавия джентълмен. — Чаша вино?
— С най-голямо удоволствие, мистър Пикуик — тържествено отвърна твърдоглавият джентълмен.
— Може ли и аз да се присъединя към вас? — рече добродушният пастор.
— И аз — добави съпругата му.
— И аз, и аз — провикнаха се от другия край на масата двама бедни роднини, които хубаво си хапваха и пийваха и се смееха на всичко.
Мистър Пикуик изразяваше искреното си задоволство при всяко ново предложение и очите му искряха весело и радостно.
— Дами и господа — рече мистър Пикуик, ставайки отведнъж.
— Браво! Браво! Браво! — извика мистър Уелър в изблик на силни чувства.
— Повикайте тук цялата прислуга — високо го прекъсна старият Уордл, за да предотврати публичното мъмрене, което иначе мистър Уелър несъмнено щеше да получи от своя господар. — Дайте по чаша вино всекиму, за да пием обща наздравица… Продължавайте, Пикуик.
Мистър Пикуик подхвана словото си всред смълчаните гости, шепнещите прислужнички и смутените ратаи.
— Дами и господа… не, няма да ви наричам дами и господа, а приятели, мили приятели, ако дамите ми разрешат тази волност…
Тук мистър Пикуик бе прекъснат от шумните ръкопляскалия на дамите, съпроводени от тези на господата, а междувременно отчетливо чуха притежателката на изключителните очи да казва, че й идвало да разцелува този сладък мистър Пикуик. Тогава мистър Уинкл галантно запита дали не можело да стане чрез посредник, на което девойката с черните очи отговори: „Безсрамник“, но придружи думите си с поглед, ясно говорещ — доколкото ясно може да говори един поглед: „Ако имате смелост, сторете го.“
— Драги мои приятели — продължи мистър Пикуик, — предлагам да вдигнем чаши за булката и младоженеца, нека ги благослови всевишният (възгласи и сълзи). Моят млад приятел Тръндл аз считам за чудесен, мъжествен човек; а неговата съпруга познавам като много мила, прекрасна девойка, напълно способна да пренесе в друга сфера на действие щастието, което тя двадесет години е разпръсквала около себе си в бащиния дом. (Тук шишкавото момче се разрева гръмогласно, а мистър Уелър го хвана за яката и го отведе навън.) Бих искал — добави мистър Пикуик, — бих искал да съм достатъчно млад, за да бъда съпруг на нейната сестра (възторжени възгласи), но защото е невъзможно, щастлив съм, задето съм достатъчно възрастен да й бъда баща; при това положение няма да бъда заподозрян в никакви скрити помисли, като заявявам, че съм пълен с възхита, уважение и обич и към двете (ръкопляскания и хълцания). Бащата на младоженката, този мил наш приятел, е благороден човек и аз се гордея, че го познавам (шумно одобрение). Той е благ, превъзходен, свободомислещ, добросърдечен, гостоприемен, щедър човек (възторжени викове на бедните роднини при всички прилагателни; а особено при последните две). Дано дъщеря му бъде толкова щастлива, колкото той желае; и дано, виждайки това щастие, той самият винаги изпитва онова удовлетворение в сърцето и онова спокойствие в душата, които толкова много заслужава — ето, това е, убеден съм, общото желание на всички ни. И тъй, нека пием за тяхно здраве и нека им пожелаем дълъг живот и всичко най-хубаво!