Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

Когато мистър Уелър привърши своята история, явно направила силно впечатление на шишкавото момче, и тримата се отправиха към голямата кухня, гдето семейството се бе вече събрало, съгласно обичая, спазван всяка година на Бъдни вечер от прародителите на стария Уордл от незапомнени времена.

На средата на тавана в кухнята старият Уордл беше току-що закачил собственоръчно огромен клон хмел и този именно клон хмел тозчас предизвика всеобщо приятно смущение и блъсканица; всред тази суматоха мистър Пикуик, с галантност, която би била високо оценена от самата лейди Толимглауър, взе старата дама под ръка, заведе я под символичния клон и я целуна с много почит и уважение. Старата, дама се подчини на тази осезаема проява на вежливост с цялото достойнство, подобаващо на такъв значителен и тържествен обред, обаче по-младите дами, не бидейки тъй всецяло изпълнени със суеверно благоговение към обичая или въобразявайки си, че цената на подобна целувка, получена след известно усилие, е значително по-голяма, пищяха и се бореха, и бягаха в ъглите, и заплашваха, и възразяваха — с една дума, правеха всичко освен да напуснат помещението, докато по-несмелите господа бяха готови да се откажат, а тогава всички девойки отведнъж решиха, че е безполезно да се съпротивляват повече и любезно позволиха да ги целунат. Мистър Уинкл целуна девойката с черните очи, мистър Снодграс целуна Емили, мистър Уелър, без да се съобразява напълно с обичая да бъде непременно под хмела, целуваше и Ема, и другите прислужнички, щом ги хванеше. А що се отнасяше до бедните роднини, те целуваха всяка дама, без да изключват и по-грозничките гостенки, които се бяха втурнали под клона още щом го закачиха, без да разберат какво са сторили. Уордл се беше изправил с гръб към огнището и гледаше сцената, преизпълнен от задоволство; а шишкавото момче се възползува от случая, за да обсеби за лична изгода една особено хубава баничка с кълцано месо, отделена за другиго, и незабавно я излапа.