Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Така си е, не е нужно госпожа Трентам да се обръща в гроба - съгласи се Чарли. - Каква ирония на съдбата! След всички мръсотии, които ми е правила приживе, трябваше да умре, за да и падне случай да ми нанесе coup de grace66.
После, в началото на 1964 година, цената на акциите отново се покачи - този път скочи на над две лири стерлинги, - и Чарли научи от Тим Нюман, че Найджъл Трентам продължава да ги изкупува чрез свои хора.
- Но откъде намира толкова средства, нали още не се е добрал до парите на дядо си?
- Един бивш колега ми пошушна - отвърна Тим Нюман, - че утвърдена търговска банка му е отпуснала голям заем, понеже очаква той да получи наследството на Хардкасъл. Жалко, че твоят дядо не ти е завещал такова голямо наследство - добави той.
- И това, което ми е оставил, не е никак малко.
Найджъл Трентам избра шейсет и четвъртия рожден ден на Чарли, за да оповести, че смята да се сдобие с контролния пакет в „Тръмпър“, като изкупи акциите на цена две лири стерлинги и четири шилинга едната - това се случи само месец и три седмици преди срока, когато вече можеше да предяви претенциите си към наследството. Чарли все още беше убеден, че с помощта на приятели и на някои учреждения, например на застрахователно дружество „Доверие“, както и на акционери, изчакващи цената да скочи още повече, ще се сдобие с дял от почти четирийсет на сто. Според преценката на Тим Нюман сега Трентам притежаваше най-малко двайсет на сто от акциите, но щом добавеше към тях седемнайсетте на сто на попечителския фонд, вероятно щеше да държи в ръцете си цели четирийсет и две-четирийсет и три на сто. Финансистът предупреди Чарли, че за Трентам няма да е особено трудно да изкупи още осем-девет на сто от акциите, колкото му трябваха, за да се сдобие с контролния пакет в дружеството.
Онази вечер по случай рождения ден на Чарли Дафни устрои в дома си на Итън Скуеър празненство, на което Кати не можа да присъства, понеже беше отишла за стока в Ню Йорк. Не стана дума за Трентам, докато всички не си наляха по втора чаша портвайн и разнежен, Чарли не оповести на всеослушание условието, което сър Реймънд бил вписал в завещанието си с една-единствена цел - да се опита да го спаси.
- Да пием за сър Реймънд Хардкасъл - вдигна Чарли чашата. - Хубаво е да имаш за съюзник такъв човек.
- За сър Реймънд - повториха в хор гостите - всички вдигнаха чашите с изключение на Дафни.
- Какво ти става пак, моето момиче? - учуди се Пърси. - Не ти ли харесва портвайнът?
- Не, портвайна го бива - за разлика от вас. Как пък никой не се досети какво точно очаква сър Реймънд от вас!
- Какво говориш, моето момиче?
- Бих казала, че е повече от очевидно за всички, особено за теб, Чарли - обърна се към него тя..
- И аз като Пърси не проумявам за какво говориш.
Присъстващите замълчаха и зачакаха какво ще им каже домакинята.
- Съвсем просто е - подхвана Дафни. - Сър Реймънд явно е бил убеден, че госпожа Трентам няма да надживее Даниъл.
- Е, и? - възкликна Чарли.
- Както личи, не се е съмнявал и че Даниъл няма да има деца.
- Възможно е - съгласи се Чарли.
- Всички сме наясно, че Найджъл Трентам му е бил нещо като последна резерва - в противен случай сър Реймънд щеше да го посочи по име в завещанието си като следващия човек, който да го наследи, вместо да прави изричната уговорка, че оставя почти цялото си състояние на потомъка на Гай Трентам, когато изобщо не е виждал. Нямало е да добавя и думите: ако той няма деца, наследството да отиде у най-близкия му жив потомък по права линия.
- И къде ни води всичко това? - намеси се Беки.
- Отново към условието, на което Чарли току-що се позова. - „Изпълнителите на завещанието да направят всичко, което сметнат за необходимо, за да открият човек, който има право да претендира за наследството“ - прочете Дафни бележките, които беше нахвърляла върху салфетката. - Това ли гласи условието, господин Бейвърсток? - попита тя.
- Точно това, лейди Уилтшир, но и досега не разбирам...
- Защото и вие като Чарли сте сляп - укори го домакинята. - Слава Богу, че сред нас има поне един трезвен човек. Господин Бейвърсток, бъдете така любезен, напомнете ни какви точно указания е дал сър Реймънд за обявата.
Адвокатът допря до устните си квадратната ленена салфетка, сгъна я и я сложи пред себе си.
- Трябва да пусна обявата в „Таймс“, „Дейли Телеграф“ и „Гардиан“, както и във всеки друг вестник, където сметна за уместно.
- Където сметнете за уместно - повтори Дафни, като изговаряше бавно думите. — Който е достатъчно трезвен, ще схване намека. - Сега вече всички се бяха вторачили в домакинята, но не смееха да я прекъснат. - Толкова ли не виждате, че това са най-важните думи? - възкликна тя. - Защото, ако Гай Трентам има и други деца, със сигурност няма да ги откриете с обява в „Таймс“, „Дейли Телеграф“ и „Гардиан“, които излизат в Лондон, още по-малко в „Йоркшир Поуст“ и „Хъдърсфийлд Дейли Егзаминър“.