Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Чарли остави парчето торта в чинията и извърна очи към господин Бейвърсток.
- Божичко, тя е права!
- Със сигурност едва ли греши - призна адвокатът и се намести притеснен на стола. - Извинявам се за липсата на въображение, защото, както с основание изтъкна и лейди Уилтшир, съм се държал като слепец и глупак и не съм изпълнил указанията на своя клиент, посъветвал ме да се осланям на здравия си разум. Както личи, той се е досетил, че Гай вероятно има и други деца, които обаче не могат да бъдат намерени в Англия.
- Браво на вас, господин Бейвърсток - поздрави го Дафни. - Ето на! Трябвало е да следвам право.
В този случай господин Бейвърсток отсъди, че няма основания да я опровергава.
- Разполагаме с още малко време - намеси се Чарли. - До деня, когато наследството трябва да премине в ръцете на законния му притежател, остават един месец и три седмици, затова на работа. Между другото, признателен съм ти - добави той и се поклони на Дафни. Стана и се отправи към най-близкия телефон. - Първото, което трябва да осигуря, е най-добрият адвокат в Австралия. - Чарли си погледна часовника. - И дано не роптае, че се налага да става толкова рано.
Господин Бейвърсток се прокашля.
През следващия половин месец във всички вестници с тираж над петдесет хиляди, излизащи на австралийския континент, се появиха големи обяви в рамка. Всеки, откликнал на тях, се явяваше на разговор в адвокатска кантора в Сидни, която господин Бейвърсток бе препоръчал с готовност. Всяка вечер старши съдружникът в нея - Тревър Робъртс, разговаряше няколко часа по телефона с Чарли, за да му съобщи последните новини, събрани от клоновете на кантората в Сидни, Мелбърн, Пърт, Брисбейн и Аделаида. Цели три седмици Робъртс отсявал мошениците и самозванците, откликнали на обявата, от хората, които наистина били в правото си да предявят претенции към наследството на Хардкасъл, и накрая съобщи на Чарли, че били останали само трима души, които отговаряли на условията. Но след като служител на кантората се срещнал с тях, се установило, че и те не могат да докажат кръвна връзка с когото и да било от рода Трентам.
В националния регистър Робъртс открил седемнайсет уши с името „Трентам“, повечето от Тасмания, ала и те нямали кръвна връзка с Гай Трентам и майка му, макар че една старица от Хобарт, преселила се непосредствено след войната от Рипън, успяла да докаже, че трябва да си получи хилядата лири стерлинги, тъй като се падала трета братовчедка на сър Реймънд.
Чарли благодари на господин Робъртс за проявеното усърдие, но му каза да продължава издирването, независимо колко души ще се наложи да работят ден и нощ.
На последното заседание на управителния съвет, преди Найджъл Трентам да получи официално наследството, Чарли съобщи на своите колеги последните новини от Австралия.
- Не ми звучи особено обнадеждаващо - отбеляза Нюман.
- Ако имаше човек, който да е потомък на Трентамови, той би трябвало да е прехвърлил трийсетте - все щеше да се обади досега.
- Така е, но Австралия е много голяма, пък и този човек може да е напуснал страната.
- Никога не се отказваш, нали? - подметна Дафни.
- При всички положения - намеси се и Артър Селуин - вече е твърде късно да търсим споразумение с Трентам. Но заради „Тръмпър“ и клиентите ми се иска все пак да проверя дали е възможно двете страни да се разберат мирно и кротко...
- Какво споразумение, какво разбирателство! - подвикна Чарли. - Трентам няма да миряса, докато не се сдобие с контролния пакет акции и не седне на мястото ми, след което аз няма да имам друг избор, освен да се усамотя в някой старчески дом.
- Дори и да е така, господин председателю, искам да напомня, че носим отговорност пред акционерите - рече Селуин.
- Той е прав - подкрепи го Дафни. - Вероятно ще се наложи, Чарли, наистина да опиташ - в името на бъдещето на дружеството, което си създал. - Тя добави едва чуто: - Колкото и да ти е болно.
Беки кимна в знак, че също е съгласна, след което Чарли се обърна към Джесика и и нареди възможно най-бързо да му уреди среща с Трентам. След няколко минути секретарката се върна в заседателната зала и съобщи на управителния съвет какво и е казал Найджъл Трентам - че не изгарял от желание да се среща с никого от членовете му - поне до мартенското заседание, когато с удоволствие щял да приеме лично оставките им.
- Седми март, точно две години след смъртта на майка му - напомни Чарли на присъстващите.