Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Ъ — хлъцна Ранс. — Е, може би…
— Не го е направил сам — обясни Замира. — Страгос го е оставил да избяга. Страгос му е дал екипажа от затворници, жадуващи, за каквато ще да е свобода. Страгос му е дал кораб. И той е сторил всичко това, като много добре е знаел, че Равел ще отплава на Юг, за да се присъедини към нас и да хване нашия занаят.
— Искал е да внедри агент сред нас — отбеляза Строци, необичайно възбуден.
— Да. Нещо повече. — Замира огледа кръга от пирати, за да се увери, че разполага с пълното им внимание, и тогава продължи: — Той има агент сред нас. На борда на моя кораб. Орин Равел и спътникът му Жером Валора понастоящем са на служба при Архонта.
Езри завъртя рязко глава, зяпна и впери поглед в Замира. Замира незабелязано стисна лакътя й.
— Убий ги — обади се Колвард.
— Положението е много по-сложно и много по-сериозно — отвърна Замира.
— Да, сериозно — за тези двамата, за които говориш. Според мен е най-добре да превърнем усложненията в трупове.
— Ако сама бях открила измамата им, вече щяха да са. Но Равел сам ми призна всичко това. Той и Валора според неговите твърдения са агенти по неволя. Страгос им е дал бавнодействаща отрова, за която се предполага, че само той има противоотрова. След един месец те трябва да вземат следващата си доза.
— Тогава смъртта ще е избавление — измънка Ранс. — Това копеле винаги ще ги държи като кукли на конци… — Роданов й махна да млъкне.
— И каква е била тяхната мисия, да го чуем от устата на Равел? Да ни шпионират, предполагам?
— Не, Джафрим. — Замира сключи длани зад гърба си и бавно закрачи в центъра на павилиона. — Страгос иска да му направим услугата да развеем отново червения флаг пред Тал Верар.
— В това няма никакъв смисъл — отбеляза Строци.
— Има, ако имаш предвид нуждите на Архонта — възрази Колвард.
— Как? — произнесоха едновременно Ранс и Строци.
— Чувам, че между Архонта и Приори положението е взривоопасно — обясни Колвард. — Ако нещо дойде и вдъхне заплаха на добрите граждани на Тал Верар, уважението им към армията и флотата ще нарасне.
— Страгос има нужда от враг извън Тал Верар — продължи Замира. — И то колкото се може по-бързо, и има нужда от уверение, че войските му могат да го наритат. — Тя разпери широко ръце към останалите капитани и помощниците им. — И нас могат да ни изрисуват като мишени за стрели.
— Няма изгода от вкарването ни в битка — отбеляза Строци.
— За тези, които измерват изгодата си в монети, си прав. Но за Страгос това е всичко! Той залага кораб, екипаж от затворници и собственото си реноме за мисията на Равел. Не мислите ли, че намеренията му са сериозни? Сам се прави на посмешище, като позволява на „пират“ да избяга от охраняваното му пристанище, и само за да може да изкупи вината си после, като ни смаже! — Замира събра юмруци. — Това е задачата на Равел — да ни убеди, да ни измами, да ни излъже, да ни подкупи. И сякаш бихме могли да бъдем накарани да послужим, планът му е бил да го постигне сам, с „Вестоносецът“.
— Значи курсът ни е очевиден — рече Роданов. — Нищичко няма да даваме на Страгос! Няма да му играем по свирката. Все така се държим на пет хиляди мили разстояние от Тал Верар, както е след войната. Ако трябва, ще се направим на кротки за няколко месеца. — Той се пресегна и шляпна Строци по шкембето. — Ще изгорим тлъстините.
— Ако ги имаме, да ме прощавате, капитане — намеси се Идрена Корос. — Тези ваши доказателства, капитан Дракаша… Думата на тези двамата ми се струва по-тънка и от…
— Не е само думата — прекъсна я Замира. — Замисли се, Корос. Те имаха „Червеният вестоносец“. Екипажът му, оцелелите, от който сега са в моя екипаж, наистина са от Обветрената скала. Да, Архонтът ги е пратил.
— Възразявам — обади се Колвард, — макар че съм и съгласна с Джафрим, че да си траем и да не се поддаваме на провокации е най-мъдрото…
— Би било най-мъдро — прекъсна я Замира, — ако Страгос го вършеше по своя прищявка. Но не е така, нали? Той се бори за живота си. Самият му пост е заложен на карта. Той има нужда от нас.
Тя отново закрачи из центъра на павилиона и си припомни „аргументите“, с които бе излизала през годините в ролята си на магистрат в обредите по посвещаване. Това театро дали беше убедително? Надяваше се в името на боговете, че е.