Кралство на пепелта

Дориан претърси Морат в сто различни облика.

На тихи котешки лапи, щъкайки по пода в тялото на хлебарка, увиснал от таванските греди като прилеп. Почти цяла седмица се ослушва и оглежда.

Ераван още не го беше усетил. Явно суровата му магия наистина го прикриваше - Майев го разпозна единствено защото бе прониквала в съзнанието на Елин.

Нощем Дориан се връщаше в кулата на Майев, където ѝ разказваше какво е видял. Тя самата обаче отказваше да уточни как е отвличала вниманието на Ераван, за да не забележи дребното, често изменящо се присъствие в коридорите и залите на крепостта му.

Но беше довела паяците. Дориан чуваше ужасеното шушукане на слугите за портала, който кралицата отворила само колкото да пропусне шест от отвратителните си твари в катакомбите. Където чрез някаква нечестива магия паяците приютявали в телата си валгските принцеси.

Дориан не знаеше дали да се чувства облекчен, че още не е срещал хибридните същества. Стигаше му да вижда изпосталелите човешки тела, които от време на време влачеха по коридорите. „Вечеря“, съскаха мъкнещите ги стражи на вцепенените от ужас слуги. Храна за бездънната паст на тварите. Подготовка за бой.

На какво ли бяха способни кръстоските между паяци и принцеси? Какво ли щяха да причинят на приятелите му в Севера? Дориан не можеше да забрави думите на Майев към Ераван - че държал валгските принцеси за втория етап от плановете си. Навярно за да е сигурен, че пълната му армия ще стъпче всичко по пътя си.

Тази мисъл му помагаше да се съсредоточи в мисията си. Тласкаше го напред дори когато здравият разум и инстинктите го пришпорваха да избяга от крепостта. Ала не можеше. Не и без ключа.

Понякога беше убеден, че усеща пъкленото присъствие на ключа.

Но спуснеше ли се да преследва гнилата сила надолу по стълбища и древни коридори, откриваше единствено прахоляк и сенки.

Често дирята го водеше до кулата на Ераван. До заключената желязна врата и валгските стражи отпред. Едно от малкото кътчета, които още не бе дръзнал да претърси. Макар че оставаха и други възможни скривалища.

Смрадта от подземната тъмница достигна Дориан много преди да полети надолу по смътно осветеното вито стълбище, огромно като пещера за сетивата му на муха. Това се бе оказал най-безопасният облик за деня. Кухненската котка дебнеше наоколо, а и вещиците от Железни зъби търчаха из крепостта, мобилизирани по всяка вероятност от заповед да потеглят на север.

Дориан издирваше ключа от зори, докато Майев занимаваше Ераван в западните катакомби в другия край на крепостта. Където принцесите паяци изпробваха новите си тела.

Никога преди не беше слизал толкова надълбоко под Морат. Под помещенията за провизии. Под тъмниците. Откри стълбището само защото силното му обоняние на муха долови миризмата, стелеща се изпод обикновената врата на върха му. Беше я подминавал многократно, докато траеха безплодните му издирвания, тъй като смяташе, че води към някой килер - днес обаче шансът му се усмихна.