Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
В това решение имаше нещо толкова вярно, благородно и великодушно, че Карло гледаше на своята любима като на свръхестествено същество. Той ми каза, че се осведомил у жената, при която Кристина прекарала четиринадесетте дни, и научил за двама млади хора, които тя отблъснала. Бил много изненадан от това, тъй като те били във всяко отношение отлична партия.
— Кристина — добави той, — е единственият късмет, който ми е бил запазен от небето, за да сътвори щастието ми и неговото притежание дължа само на вас!
Признателността му ми хареса и, за да бъда справедлив към себе си, трябваше да кажа, че не мислех да извлека някаква полза от това. За мен бе радост да правя щастливи и другите.
Към единадесет часа се отправихме към църквата. Бяхме много изненадани, че така трудно успяхме да влезем вътре. От Тревизо бяха надошли множество благородници, любопитни да видят дали е вярно, че ще се празнува публично през постите сватбата на една селянка, нещо, за което бе нужно да се чака цял месец, за да се получи разрешение. Това бе наистина чудо за всички и на дъното сигурно имаше някаква тайна причина, която за всеобщо отчаяние, никой не можеше да открие.
Въпреки завистта, когато двойката се появи, по всички лица се изрази задоволство. Всеки призна, че тази красива любовна двойка заслужава полученото блестящо отличие, това изключение от всички правила.
Графиня Този от Тревизо, кръстница на Кристина, се приближи към нея след богослужението, прегърна я като нежна приятелка и съвсем леко я упрекна, че не й е съобщила това щастливо събитие, когато е минавала през Тревизо. В своята наивност Кристина й отговори също така скромно и нежно, че това опущение на дълга си трябва да припише само на бързината, с която сватбата е била уредена. Същевременно тя я представи на своя съпруг и помоли граф Алгароти да поправи допуснатото опущение, като покани кръстницата да вземе участие в сватбената трапеза, което графинята милостиво прие. Това държание, което би трябвало да бъде резултат от едно добро възпитание и познание на светския живот, у тази селянка бе само проява на прям и нежен дух, който би блестял по-малко, ако се бяха опитали да го шлифоват изкуствено.
Завърнали се от църквата, новобрачните коленичиха пред креслото на майката и тя ги благослови с насълзени от радост очи.
Седнахме на масата и според обичая Кристина и нейният съпруг заеха първите места. Аз седнах с най-голямо удоволствие на последното и макар всичко да бе отлично, ядох малко и не казах почти дума.
Единственото занимание на Кристина бе да каже на всеки присъствуващ по някоя учтивост, като всеки път поглеждаше своя съпруг, за да се увери в одобрението му.
На два-три пъти тя каза на неговата леля и на сестра му такива мили неща, че те не можаха да се въздържат да не станат и я прегърнат и да поздравят съпруга й за щастието му. А аз, който седях близо до граф Алгароти, го чух за радост на душата ми да уверява повторно кръстницата на Кристина, че той никога не бил изпитвал такова голямо удоволствие до днес.
Към двадесет и два часа123 Карло каза нещо тихо на своята прелестна съпруга, която кимна на своята кръстница и всички станаха. След обикновените комплименти — тук те носеха печата на откровеността — младоженката раздаде на всички момичета от селото, които бяха се събрали в съседната стая, кесии с бонбони от една приготвена за целта кошница. След това си взе сбогом с тях, като ги прегърна без каквато и да било следа от гордост. След кафето граф Алгароти покани цялата компания да пренощува в една къща, която той притежаваше в Тревизо, и всички да обядват там в деня след сватбата. Само пасторът се извини, а за майката не можеше да става дума, тъй като нейното болезнено състояние не й позволяваше никакво движение. Тя умря три месеца по-късно.
Така Кристина напусна своето село и последва във Венеция съпруга си, чието щастие действително създаде и който също я ощастливи напълно.
Кръстникът на Карло и кръстницата на Кристина пътуваха с моите двама благородни приятели. Младите съпрузи, както си е редно, бяха в отделна кола, а в друга кола аз правех компания на лелята и сестрата на щастливия съпруг, на когото неволно завиждах, макар че в дълбочината на сърцето ми неговото щастие ми действуваше все пак добре.
Тази сестра не бе лоша и като млада вдовица на двадесет и пет години заслужаваше искрени почитания, но аз предпочетох лелята. Тя ми каза, че снаха й била истинска скъпоценност, създадена да бъде обожавана от цял свят, само че би трябвало да се покаже в обществото едва когато се научи да говори добре венециански.
123
Четири часа следобед. — Б.пр.